Пропускане към основното съдържание

БСП го раздава предизборно. Изборът ми е: НЕ

За пореден път от БСП доказаха, че са противници на всякаква логика. Става дума за предизборния, опа - пред-конгресния им клип, които се завъртя в сайта им, а за броени минути и във всички национални медии, при това в централните новинарски емисии!



Вярно е, че нямам много опит в политическите комуникации, ама клип, рекламиращ партиен конгрес сигурно за първи път е измислен. Стрнно е и какво целят от столетната партия с такъв шедьовър на черно-бялото кино.
От една страна безмислено е да рекламираш конгрес, на които ще решаваш вътрешно-партиините си дела. От друга страна няма никакъв ефект да се пилеят пари за това. БСП, предполагам, не събира билетчета за вход, това не е концерт на Мадона, че куцо и сакато да се изсипе да го види. А и е насочено към твърдия електорат на партията, които със или без напомняне все ще се информира какво е станало.
Интересно ми е и защто Станишев кара ПРАЗЕН трамвай и защо пердаши през гората? И докога ще слушаме глупости от всички национални медии?????

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ветровитият град Чикаго и неговите трудови хора (част 1)

Разказ за Чикаго предполага да се започне с най-внушителното нещо в града – Сиърс тауър. Аз обаче ще започна от нещо, не по-малко впечатлително. И това са няколко от стоте хиляди българи, живеещи там.


Бай Иван изглежда като типичен балканец. През всичките си черти – от нервното каране на поверената му маршрутка по шест-лентовата магистрала, до грубоватото изтръскване на угарката от цигарата си през прозореца, тукашния манталитет не го е напуснал дори след 9 години прекарани оттатък Океана. Част от амплоато му е и лекото присвиване на очи и моменталното „Ама ти сега за какво си дошъл тука?”, наивно зададено в мига, в който разбира че сме сънародници.
Започвам разказа си именно с него – глава на семейство, един от над 100 хил. българи, живеещи наоколо, негласен „лидер” на група нашенци, които се допитват до многогодишния му имигрантски опит всеки път при нужда. Той е и един от първите, когото срещам след кацането си, а, предполагам, така е и за стотиците клиенти на същата хотелска верига.

Едно пътуване до Брюксел...

Речих, че по-добре 100 пъти да видиш, отколкото 1 да прочетеш, затова разказът за Брюксел този път е във визуална форма. Използвах Cooliris visual wall, който се оказа много удачен за такъва цел.

Цялата галерия е тук.

Канзас сити – градът на фонтаните (част 4)

За Канзас сити като че ли не се знае много. Не е сред топ дестинациите за чуждестранни туристи, не е и сред най-големите градове в САЩ. Оказва се обаче че и три дена не стигат да видиш всичко....



Времето си в града прекарвам в дома на Бети и Кайл, родители на американската ми супервайзърка. Днес те са пенсионери, но не се задоволяват само със стоене вкъщи пред телевизора. Кайл дава часове по физкултура в близкото училище, а също и тренира женския им отбор по бейзбол. Бети, също бивша учителка, пък има огромна работилница в приземния етаж на къщата им, където сама прави... кошници. Продава ги основно на съседки и приятелки, като дори собственоръчно е направила каталог, за да улесни търговията си. Печели минимално, колкото да покрие разходите и още долар-два за печалба. Звучи почти като българско семейство. Само че те правят тези неща за удоволствие; биха живели добре и само с парите от пенсиите си.
Старците са щастливи родители на три дъщери и един осиновен син – пристигнал на 4 годинки …