Чикаго - светът на роботите (част 2)


В съвременния свят, с всичките тези МР3-плейъри, смартфони, все по-малки преносими компютри и интернет-мрежата, опасала цялата планета, технология е дума, станала част от живота ни и като че ли нищо вече не може да ни учуди. Преди седмица обаче на другия край на планетата приключи петото годишно изложение за хай-тек изобретения, NextFest, проведено тази година в Милениум парк, Чикаго.

Самият парк е технологичен остров сред околните небостъргачи и бесния ритъм на един от най-големите градове в света. Зелените площи са разположени върху паркинг с 2000 места, под който пък действа разпределителна гара. Всичкото това на стойност $475млн. и то точно в центъра на града. По-интересното в случая е, че охраната на парка се придвижва в пределите му върху сегуей, модерно превозно средство, състоящо се в платформа на две колела. Движението става чрез навеждане напред, а спирането – с изправяне, назад.
В Милениум парк се намира и един от най-популярните паметници в Америка – наричан оригинално “Cloud gate”, а по прякор – Бобът. Това е и най-фотографираният обект в целия град. През 1999г групата архитекти, които правят проекта за парка обявяват конкурс и сред 30те кандидати печели Аниш Капур със стоята стоманена конструкция. Направен от 168 идеално полирани листа стомана и планиран първоначално да бъде около 50 тона, в крайна сметка целият монумент излиза двойно повече и налага още куп архитектурни промени наоколо заради теглото си. Дори не успяват да го довършат за откриването на парка през 2004г, а и надвишава предвидения бюджет с 383%, достигайки $23млн.




Фонтанът Краун е другият известен обект на съвременното изкуство. Идеята му е проста – в двата края на огромна гранитова плоча са изградени две кули от стъклени тухли. Във вътрешността им са поставени LCD монитори, който показват лицата на различни жители на града. Тук е и заиграването с типичния за готическата архитектура в Европа мотив с водоливниците – гаргойли, които сякаш „изплюват” дъждовната вода настрани от сградата.
Третият много важен акцент за облика на Милениум парк е Джей Прицкер павилиън, което може да се нарече летен театър, въпреки че има много повече функции. Интересното за него е, че е проектирано от Франк Гери, същия, който направи плановете за музея за съвременно изкуство Гугенхайм в Билбао.
Шатрата на хай-тек изложението е разположена по средата на всичко това. Условно разделено на 10 сектора, изложението представя разработки на водещи технически университети и дизейнерски студиа в областта на роботиката, интериорния дизайн, компютърните технологии и опазването на околната среда. Ще се опитам да обясня основните акценти, колкото и да е трудно с човешки думи да се обяснят нечовешки неща:


Hoops interactive Kiosk
Разработен в студиата на най-мощния производител на компютърни игри, EA Sports, този 360-градусов дисплей позволява да се завъртиш около него и винаги да виждаш картина. По-важното е и възможността за диалог с образа на екрана, в случая това е играчът от NBA Дуейн Уейд. Свръхчувствителна камера позволява на посетителите да разговарят с виртуалното му копие и дори да замахнат, сякаш хвърлят топка към коша, а образа на дисплея оценява опита им. Истинската звезда тук наистина е компютърната симулация на лицето на баскетболиста, конструирана с помощта на най-новите технологии за анимиране на човешка визия.

Modular Snake robots
Най-накрая се появи змия, която и Индиана Джоунс ще оцени по достойнство. Така започва ревюто за този робот в едно от водещите технологични списания в Америка. Проектирана е да помогне в почти всичко – от спасителни мисии до елементарни поправки на водопровода, да речем, роботът-змия използва част от истинските движения на животното, както и типично роботски, за да пропълзи или да преплува дори и най-опасните терени. С камерата, прикрепена към тялото му, този робот дава възможност да надникнем на места, където нито хората, нито по-широки роботи биха достигнали.


iPoint presenter
Този „уред” позволява управление на компютъра без реален допир между човека и него – само с движение на ръцете. Това е и всичко, което ви трябва – чифт ръце. iPoint проследява движението на дланите ви чрез вградени камери и отразява направения жест върху екрана на компютъра. Сивата кутия позволява да преместваме обекти, да натискаме бутони или да променяме размера на обекти от софтуерната среда. Така пък се отварят нови врати пред разработчиците на компютърни игри и на хората с увреждания, за по-лесна работа с компютъра.


Toyota i-swing
Със своя дизайн този футуристичен модел на Тойота изглежда по-скоро като уред за отмора, отколкото като кола. Нарочно е направена с такива размери, за да може да се използва както по тротоарите, така и върху асфалтовия път. Има я дори възможността да си говориш с човека от съседната такава кола на пътя. В допълнение колата запомня навиците ни и още с влизането се променя спрямо тях – наглася сама температурата вътре, запомня любимата ни музика или пък предпочитаните цветове.


Gigapan
Вече няма нужда да си фотограф от световна класа, за да направиш добра панорамна снимка. След две-годишно сътрудничество университетът Карнеги Мелън и НАСА представиха компютъризирания статив за фотоапарати Gigapan. Освен това има памет за хиляди снимки и сам си сглобява поредните изображения в една цяла снимка от десетки мегапиксели.

Immersa-dome
Това е първата в света мултисензорна система за създаване на виртуална реалност, базирана върху прожектирането на образи в сферичен екран. Зад това сложно обяснение се крие машина, подобна на сешоар с каска от бъдещето. Просто се наместваш удобно под купола и влизаш в HD-картинката. Седалката ти вибрира, усещаш вятъра в косата си и аромат, в съответствие с картината. Край на обикновената телевизия!


Brainball
Отпускаш, изчистваш съзнанието си и се опитваш да преместиш предмета пред себе си само с мисъл. Това вече е възможно чрез Brainball. В нея двамата участници сядат на масата с ленти, измерващи мозъчната им активност, на главата. Тези ленти отчитат нивата на алфа- и тета-вълните, както и нивото на стрес и изпращат данните към компютър, който премества топчето в съответната посока – далеч от напрежението и по-близо до „спокойствието”.

btemplates
blog comments powered by Disqus