Свободни работни места за… евродепутати

Търси се висшист, с добро владеене на западни езици и натрупан международен опит. Работно място: Брюксел, Страсбург и Люксембург, срок на договора: 5 години, месечна заплата: 7600евро

В ПЕРИОД НА КРИЗА И УВЕЛИЧАВАЩА СЕ БЕЗРАБОТИЦА, 17 НОВИ МЕСТА СЕ ПОЯВИХА НА ПАЗАРА НА ТРУДА. Конкурсът за тях ще се провежда от днес та чак до 6 юни, а на следващия ден всички пълнолетни българи ще си изберем кой да ги заеме. При това не с конкурсни задачи, а с пряко посочване на най-кадърния. Обявените позиции са за висшисти, средно около 40-годишни, с натрупан международен опит и солидни контакти в Стара Европа. Кандидатите с партийни книжки са с предимство, а при доказана преданост към партията – гарантирано са с двата крака в парламента.
За бъдещите евродепутати ще се окаже важно и да умеят да работят в екип, заради необходимостта да слушат и изпълняват решенията на тамошната си парламентарна група, както и да могат да говорят по колкото се може повече теми, дори и да не разбират толкова много от тях. Заявления се подават в партийните централи, при това с необходимия апломб и самоувереност.
Това разбира се е шега. Не на майтап обаче в момента тече реденето на партийни листи, на първо време за евро-мандата, а скоро – и за сградата с надпис „Съединението прави силата”. Ние, обикновените граждани пък ще се изявим в ролята на работодател и след два месеца ще назначим първата серия от 17 депутати като проба за сериозното мислене през юли.
НАПИРАЩИТЕ ДА СМЕНЯТ ПРОФЕСИОНАЛНОТО ПОПРИЩЕ НЕ ЛИПСВАТ. На пръв поглед леката работа на депутат без законодателна инициатива, всъщност е свързана с постоянни пътувания между двата европейски центъра Брюксел и Страсбург, както и непрекъснати срещи с гражданите на Европа, в разясняване какво се върши там.
Как изглежда идеалния кандидат? На първо място е солидната биография. Участието в многобройни делегации зад граница, научни форуми или пък обучение в далечни университети, което пълни СV-то, е считано за предимство от ред партии. НДСВ беше готова със своите критерии още в началото на февруари и изисква от бъдещите си кандидати международни контакти, например да са учили, работили или специализирали известно време в чужбина, да са участвали в международни прояви с политически, научен или пък спортен характер. Царската партия поиска от пътниците за Брюксел и познаване на механизмите в ЕП и европейската интеграция. Дори и насън те трябва да могат да разкажат за приноса на НДСВ в реализирането на евроатлантическия проект на България. Мераклиите за нов пост е желателно да са участвали в дебати, преговори, конференции, т.е. да са отракани в представянето си пред публика, защото то неизбежно ще ги сполети, влизайки на първа линия в политиката на Европа.
ПОВЕЧЕТО ПАРТИИ ИЗИСКВАТ ВЛАДЕЕНЕТО НА ПОНЕ ДВА ЕЗИКА ОТ КАНДИДАТИТЕ. Всички заседания и документи на ЕП се превеждат на 23те официални езика в съюза, но по-важната работа на един депутат е неформалните разговори, когато лобира за своите намерения. Именно там основно оръжие в арсенала на напористия народен трибун става „шпрехането” на поне английски. Немски също не би бил излишен предвид най-многобройната група на Германия. Руския обаче е извън всякаква класация в Брюксел и Страсбург, така че задължителното му фигуриране в дипломите на по-възрастните кандидати не е плюс.
ЮРИСТИТЕ СА НА ПЪРВА ЛИНИЯ. Самият ЕП няма законодателната функция, характерна за националните, но пък работи с неизмерим брой директиви, решения и регламенти. Така че и юридическите познания само могат да спасят новопристигналият сред европейските норми народен пратеник. Изискване за висше образование на кандидатите няма, но практиката показва, че те за сколасали да вземат с едно. Професии от типа ядрен инженер, журналист и икономист също добре се вписват в европейските представи, показва сегашния списък с евродепутати. БСП например твърдо поставя правната култура сред принципите за определяне на номинации.
ЖЕНИ И МЪЖЕ – ПО РАВНО В ЛИСТИТЕ. Тенденцията е на увеличаване на нежните същества в строгите заседателни зали на целия ЕС. Сега около 1/3 от вдигащите ръка са жени, но много от родните партии заявяват в критериите си изричното условие за 50:50. И още – младежите също ще бъдат около половината от отправилите поглед към Брюксел. Разбира се финалния списък с победители може да размести процентите, но подреждането на листите по принципа за равенство по пол и възраст, ще бъде добре погледнато от цивилизована Европа. Отново социалистите са заложили равнопоставеността на половете като принцип на строителството в листата. Те искат и обновление на хората в нея, както и кандидати с широка обществена подкрепа.
НЕПЛАТЕНИ ДАНЪЦИ? ДАЛЕЧ ОТ ЕП. Така ще отговорят от ГЕРБ на всеки кандидат с неизрядни отношения към държавата. Сметки за вода, ток, газ или парно, актове в полицията или пък други неоправени такси към общината може да се окажат препъни-камък преди финалната права за Европа. Бойкоборисовци са единствената партия с подобно изискване, но то има своя смисъл, защото неизрядният към себе си гражданин, ще бъде и некачествен депутат. ГЕРБ ще поиска и медицинско на всеки напиращ да е по плакатите. А ако клиентът за парламентарен пост успее да притури към мотивационното си писмо за кандидатстване и няколко препоръки от партийния апарат, то появяването му върху флайъри и плакати е в кърпа вързано.
БИВШИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ДС СЪЩО НЕ СА ДОБРЕ ПОСРЕЩНАТИ В ЛИСТИТЕ. Сред депутатите на няколко партии със сигурност няма да намерят място тайните ченгета от соц-времето или пък сегашните сътрудници. В коалиционното си споразумение СДС и ДСБ се разграничават от общи кандидати с подобно минало. Напротив, те залагат на неопетнената репутация. Колкото по-далеч е стоял кандидат-депутатът от съмнителни сделки и местната олигархия, толкова по-голям е шансът да бъде сред имената в бюлетината. Десните ще поискат от своите хора и споделяне на оценката им за тройната коалиция и ако да участвали в политиката, да не са се облагодетелствали от нея.
МОЖЕМ ДА ИЗБЕРЕМ И ЧУЖДЕНЕЦ ЗА СВОЙ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ. Законът го позволява, а по същия механизъм останалите европейци ще могат да си изберат например наш сънародник. Достатъчно е кандидатът да е живял в България или друга членка на ЕС през последните две години, да няма двойно гражданство със страна извън съюза и да е заявил писмено, че иска да бъде български кандидат. Разбира се, и да получи подкрепата на наша партия. Има и минимална възраст – навършени поне 21 години.
В сферата на шегата, добре е избраниците да са и с изразен талант в екскурзоводството, предвид неизброимите гости от родината, които ще поканят да видят що е то парламент. Това си е просто традиция – дойде мандата и се почне едно неспирно бръмчене между европейските столици и България. Ученици, студенти, журналисти, партийни заслужили активисти и т.н. пълнят списъка на постоянно прехвръкващите до Белгия. Много е важно кандидатът да няма страх и от летене със самолет. Пътуванията между Страсбург, Брюксел и София са почти ежедневие и обиколки от типа през пустинята на камила не са желателни. В професията често се действа и на принципа „Бързи, смели, сръчни”, когато кандидатът е дошъл за един ден и трябва да уважи 5 семинара по 5 различни теми.

Истината е, че след месец ще имаме чисто нови представители в Брюксел. Те са само 17 от всичките 736, но имат своята съществена роля и само от нас зависи да изпратим там кадърни и социално-отговорни хора. Иначе ще говорим по мобилните скъпо, ще дишаме вредни газове и ще ядем незнайно какви храни. Избираме ние.

За умрелия кон

Миналата сряда Гергана Паси припомни чрез в.Труд една мъдрост на шиндианците дакота... Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него.

Но в професионалния живот се опитваме да разработваме често други сценарии за действие...
... снабдяваме се с по-як камшик !!!
... сменяме ездача !!!
... казваме, че винаги сме яздили този кон !!!
... създаваме работна група, за да анализира коня !!!
... посещаваме други места, за да видим как яздят там умрели коне !!!
... повишаваме стандартите за качество за яздене на умрели коне!!!
... създаваме Task-Force, за да съживи коня !!!
... плащаме на хора от чужбина, които уж можели да яздят умрели коне !!!
... включваме обучителен модул, за да се научим да яздим по-добре !!!
... правим сравнение между различни умрели коне !!!
... променяме критериите, които определят кога един кон е умрял !!!
... впрягаме много умрели коне заедно, за да станем по-бързи !!!
... обясняваме: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да го яздим !!!
... правим проучване, за да видим има ли по-добри и по-евтини умрели коне !!!
... обясняваме, че нашият кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне !!!
... създаваме група по качеството, за да се намери приложение на умрелите коне !!!
... откриваме независимо разходно перо за умрели коне !!!
... увеличаваме сферата на отговорност на умрелия кон !!!
... развиваме мотивационни програми за умрели коне !!!
... преструктурираме, за да може една друга област да получи умрелия кон !!!

Van Clef & Arpels

Оня ден се разхождахме с Раличка в Мола в Търново, които уначе не блести с кои знае какво, обаче тоя път и аз успях да намеря нещо, което да ме впечатли. Това е един от парфюмите на Van Clef & Arpels, по точно Feerie. Първо привлече погледа ми с огромната си и страхотно изваяна капачица, след това и с аромата си на виолетки... Магия.

Първият ми досег с изкуството, щото то си е точно това, на Van Clef & Arpels беше в Париж, в бутика им на площад Вандом. Точно там е средището на всички световни бижутери и часовникари във френската столица и е въпрос на престиж да имаш магазин на историческия площад. Та, между витрините на Cartier и Bulgari, съзрях и тази на Van Clef & Arpels. Влязох просто от любопитство и постоях дооооста дълго, че даже не ми се и тръгваше.

Европейско гражданство

Днес в Търново се проведе поредната среща от кампанията „Европейско гражданство... не само на думи, а конкретни права”. Инициативата за това е на Европейската комисия, дирекция „Правосъдие, свобода и сигурност”. Повече инфо мойете да откриете тук, а аз само искам да се похваля с малкото книжле, което раздаваха във викторините си. И да, знам си правата.



ПС: Оказава се че до края на годината такива срещи ще има и в Германия, а догодина и в Словения и Словакия.

БСП го раздава предизборно. Избора ми е: НЕ

За пореден път от БСП доказаха, че са противници на всякаква логика. Става дума за предизборния, опа - пред-конгресния им клип, които се завъртя в сайта им, а за броени минути и във всички национални медии, при това в централните новинарски емисии!



Вярно е, че нямам много опит в политическите комуникации, ама клип, рекламиращ партиен конгрес сигурно за първи път е измислен. Стрнно е и какво целят от столетната партия с такъв шедьовър на черно-бялото кино.
От една страна безмислено е да рекламираш конгрес, на които ще решаваш вътрешно-партиините си дела. От друга страна няма никакъв ефект да се пилеят пари за това. БСП, предполагам, не събира билетчета за вход, това не е концерт на Мадона, че куцо и сакато да се изсипе да го види. А и е насочено към твърдия електорат на партията, които със или без напомняне все ще се информира какво е станало.
Интересно ми е и защто Станишев кара ПРАЗЕН трамвай и защо пердаши през гората? И докога ще слушаме глупости от всички национални медии?????

Велика обява!!!

Ура! Най-накрая се появи обява, в която търсят за работа политологчета!!!!

Сензационната обява за работа се появи тия дни в сайта jobs.bg и досега е видяна от почти 1700 посетители. Търсят се експерти по политически маркетинг. Брей какъв интерес!!!
По-интересното в случая е текстът на самото съобщение – „Фирма търси да назначи хора може и студенти (3-ти или 4-ти курс)”, които освен политолози може и да са европеисти, маркетолози или да разбират от връзки с обществеността. Най-важното изискване е да нямат никакво понятие от политика, евентуално само интерес в тази област, и дори е подчертано – „Липсата на опит ще се счита за предимство”. Което ще стои много интересно, обърнато в анализ на актуалните политически събития. ;-)
Боци ме навежда на мисълта каква е причината да се търсят хора без опит. Това ще са и тъкмо хората без претенции към висока заплата и съответно, по-лесната за „доизшлайфане” група.
Фактът, че започнаха да се появяват и търсения на такива специалисти обаче някак ни радва, нас, всичките завършващи „Политология” тази година.

Вижте батко ви къде се е возил

Благодарности на Ванката!

Антоний Гълъбов: Купуването на отделни политици е по-разпространено от купуването на цели партии

Поради големият интерес на колегите ми, качвам интервюто си със социолога Антоний Гълъбов.

Тенденция към все по-голяма намаляване на прозрачността при финансирането на политическите партии, което е заплаха за националната сигурност, констатира доц. д-р Антоний Гълъбов пред студенти от ВТУ. Срещата им беше в рамките на проект „Прозрачност и отчетност при финансирането на политическите партии” на фондация „Конрад Аденауер”.


* Доколко корупцията, най-общо казано, при финансирането на политическите партии е резултат от българския преход?
- Със сигурност е резултат на зависимости, които продължават да действат през целия период на трансформация на тоталитарната система, защото основни фигури, основни формации, основни групи интереси в тези корупционни схеми са разпознаваеми от периода преди 20 години и продължават да действат в голяма степен и сега. Но в никакъв случай това не е специфика само на България и не е нещо, което е проблем само за посткомунистическите общества, а политическата корупция е проблем за всяка модерна демокрация, защото по същество тя се усъвършенства, става все по-изобретателна и като начини на реализации и точно затова част от жизнеспособността на демокрацията е да и противодейства.
* Създадени ли са в закона подходящи механизми за контрол?
- Създадени са законови норми, които са съизмерими с европейското и международно право. Онова, което липсва, са механизми за привеждането им в реално действие. Това е проблемът. Имаме законодателство, което не е лошо и в същото време точно в онези зони, в които би трябвало да бъде създаден съответен административен капацитет за спазването на закона, имаме пропуски. Така че в това отношение на законодателно равнище тенденцията е към все по-строги санкции и в същото време отсъства възможност за доказването на тези престъпления, което обезмисля самата санкция.
* Органите за контрол имат ли достатъчно правомощия? Сметната палата например проверява само предоставените й документи…
- Не само Сметната палата. По принцип в България има страшно много регулативни органи, които формално съществуват, но не разполагат с необходимия административен капацитет и най-важното, винаги около тях съществуват съмнения за политическа зависимост, което ги прави по-ниско ефективни, намалява общественото доверие в тях и оттам обезмисля съществуването им.
* Индексите на „Трансперънси интернешънъл” отчитат много ниски и дори понижаващи се нива на прозрачност при финансирането на партиите. Законът ли не го изисква от тях, или те не са достатъчно открити да го представят?
- Напротив, законът задължава всички политически партии, например които са се явили на избори, в определен период след края на изборите да депозират своите отчети, в същото време резултатите са други.
* Кое е по-страшно – купуването на отделни политици или на цели партии?
- Зависи от общата стратегии на „купувача”, защото купуването на цели партии е практика, която е изцяло свързана с предизборния процес, особено в последните години. Обратно, купуването на един политик, от когото зависи едно политическо решение може да се окаже и е много по-често фигура именно на политическата корупция между изборите. Защото американското разбиране за политическа корупция е само в предизборния процес, докато европейското е свързано и с практикуването на властта. И в това отношение много трудно е да се каже кое е по-опасно. Абсолютно сигурно е, че и двете са в нарушение на обществения интерес.
* Кое е по-разпространеното в България?
- Засега по-разпространената практика е, ако говорим за подкуп, по отношение на отделни политици. Едва през последните години вече цели политически партии биват използвани като инструменти за реализиране на определена предизборна стратегия, така че като че ли по-разпространена е тази практика все още.
* Как може да бъде ограничено влиянието на „сивия” сектор върху политиката?
- Първо има нужда да бъде подредена цялата система от отношения в които съществува т. нар. „сива икономика”, защото част от средствата в политическата корупция идват именно оттам. Но за мое съжаление през последните години като че ли част от парите идват по линия на трансгранична престъпност, по линия на организирана престъпност, което вече е по-опасно. Просто има прекалено много пари, които се генерират от проституция, от трафик на наркотици, хора. С други думи тези финансови средства вече не са сива, а черна икономика, която според нас започва да оказва влияние върху политическия процес.
* Перат ли се пари по време на кампании?
- Да, имам такива наблюдения. Става дума за формално отчитане на разходи, които реално не са извършени, но които създават представата за това, че някакви средства са били дадени за нещо, по този начин те се изпират в тази класическа схема. Разбира се има и други форми и начини за пране на пари в предизборна кампания, но по-важното и по-лошото е, че тези практики съществуват.
* В какви обеми?
- Много е трудно да се каже. Със сигурност става дума за значителни средства, защото има непрекъснат натиск на пари, които имат нужда от легализация. А една предизборна кампания включва толкова разнопосочни дейности, че е удобна среда за това.
* В тази връзка страда ли от това българската политическа система от криза на легитимността?
- О, да. Кризата на легитимността се задълбочава през последните години в огромна степен, защото всъщност легитимността на политическата система е основана на доверието на гражданите в институциите. Доколкото гражданите смятат че партийната политическа система представлява и отстоява техните интереси, дотолкова имаме основание да говорим за легитимност. Достатъчни са само последните няколко години за да видим колко дълбока е именно кризата на легитимността в политическата система. В момента правителството се подкрепя от по-малко от 15% от пълнолетните български граждани, което означава че практически с подобна обществена подкрепа не може да се управлява. Може да се оцелява във властта, но не и да се управлява. Това ще означава, че каквото и решение да бъде взето, мнозинството от гражданите няма да го приемат, защото го е взело това правителство. В тази ситуация, обикновено нормалната демократична практика – най-сериозното лекарство са изборите. Точно затова има примери от типа на италианската политическа система, в която има един дълъг период на непрекъснати избори, много голяма политическа неустойчивост, правителства от 6-8 месеца до една година. В крайна сметка се оказа някакъв процес, който макар и дълъг и мъчителен даде някакъв резултат по отношение на партийната система в Италия. Очевидно е, че ние по-скоро се ориентираме към подобен модел на южноевропейска политическа система. Същото е минало през Гърция, в Испания имаме подобен дълъг процес на неустойчивост, на сложно политическо развитие, така че очевидно е, че България трябва да премине през собствените си препятствия.
* Но това не се случва. Проблем на обществото ли, на разбиранията ли….
- Съществува разбирането, че властта поне засега ефективно може да противодейства срещу гражданския контрол, насочен срещу нея. Всъщност това не е вярно. Има достатъчно механизми за гражданско действие върху управляващите мнозинства. Големият въпрос е в това, че то няма да се случи едновременно. Хората няма едновременно да поискат собственото си представителство. Това трябва да бъде структурирано като политическа активност и това е огромният дълг на политическите партии в България, тъй като те би трябвало да създадат такава среда. И да гарантират ефективното отстояване на гражданските права.
* Необходим ли ни е закон за лобизма?
- Да. По принцип логиката е такава, че когато една дейност е регулирана и когато има правила за нейното реализиране винаги е по-добре, отколкото ако тя се случва независимо от някакви регулации. От тази гледна точка – да. Но онова за което говорим, политическата корупция, няма пряка връзка с лобизма. Тук не става дума за лобизъм, тук става дума за директно купуване. Лобирането е нещо съвсем различно. То има много дълга практика в американската и в англосаксонската политика. То е прозрачно, то е публично действие, то е свързано с аргументация на една или друга политика. Така че то не е в онзи вид, в който е възникнало в хотелите, където са се провеждали партийните форуми – то оттам идва – от „лоби” на хотела. Защото в лобито е имало възможност политическите застъпници да се срещат с политиците. Много отдавна тази дейност е добре регулирана, прозрачна и ясна.
* Не мога да не попитам и за „темите на деня”. Как ще се развие лидерската сага в СДС?
- В огромна степен това ще зависи дали до петък ще се появят нови кандидатури, кои ще бъдат те, тъй като, поне засега, изглежда че не са се появили част от фигурите, които биха могли да доведат до сериозна промяна в развитието на СДС. Очаквам по-скоро промяна в досегашния им курс на развитие, който беше воден от Пламен Юруков. В каква посока и какви резултати ще даде ми е трудно да преценя, защото наистина зависи от това кой ще бъде начело на СДС.
* Рано е да се правят прогнози за следващия Парламент, но все пак – СДС ще намери ли място в него?
- Има потенциал да има свое представителство. Въпросът е в това, че този потенциал може да остане нереализиран, ако партията не успее да убеди избирателите си, че е в състояние не само да участва в мнозинство, но и да носи необходимата отговорност за това.
* Необходимо ли е обединение в дясно? Нещо като „Коалиция за България вляво”?
- Не. Защото самата „Коалиция за България” е форма на отлагане на истинския проблем в левицата. Ние нямаме модерна левица. Ние нямаме модерно ляво в политическото пространство. Никъде по света социалисти, социалдемократи и комунисти не са заедно. С други думи онова, което бавно и мъчително се развива в десния политически спектър през последните години тепърва предстои вляво.
Те започнаха и тази тежка война, която се води в БСП в момента е само началото на този процес на криза на нормалност, която ще настъпи. Тя беше отлагана много години,у затова ще бъде по-разрушителна и по-трудна за преодоляване.
* Смятат ли, че преди парламентарните избори етническата карта ще бъде размахвана често като вид политически шантаж?
- Не би ми се искало. Това ще означава че не сме успели да решим проблемът, който в момента се вижда най-ясно. Проблемът в това, че отношението към българските турци или към мюсюлманите в България няма нищо общо с отношението към ДПС. ДПС е просто политическа партия, която е мандатоносител и носи отговорност за качеството на управление, следователно като всяка друга политическа партия тя трябва да бъде открита за критика и диалог. Опитът за плътно закачане през последните десетина години на тези две неща е фалшив. Така че ако не сме успели да решим този проблем – да със сигурност.
* Бъдещето на Движение „Напред”? Колегите ви го вкараха вече в Парламента? Според вас, как ще се представи?
- Самата парият лидер на Местните избори е постигнала 120000 гласа, което означава че практически те биха могли наистина да се смятат, че са на границата. Не е нереалистично да се смята, че ако те успеят да мобилизират допълнителна подкрепа, биха могли да участват в следващия парламент. Отново казвам, ако не настъпят промени в законодателството, които да повишат изборния праг.


Във връзка в предстоящите парламентарни избори социологът посъветва присъстващите да не се доверяват отсега на представяните проучвания, които вкарват в бъдещия Парламент само 4 политически партии. От една страна е прекалено рано, в момента хората не мислят за избори и представените сондажи показват само устойчивите нагласи на твърдите електорати. От друга, предстоят промени в Закона за изборите на народни представители, които още не са ясни. Не ясно и кой и в какъв формат ще се яви на самите избори.

Брансън – столицата за изпълнения наживо (част 5)

Няма второ място като Брансън, бих могъл да кажа след цяло лято, прекарано там. Самите американци си го наричат с любов „столицата на вселената за изпълнения на живо”, а аз се опитах да проверя дали е така.

Трудно е да откриеш Брансън на картата. Намира се в щата Мисури, досами границата с Арканзас. Опасан е от живописното езеро Тейбъл рок и полите на платото Озарк. А близостта на Атина, Спарта и Картаген може да ви накара да се зачудите дали ей сега от някъде няма да изскочат Ахил, Агамемнон или пък Ханибал и да се разрази мощна антична война. За щастие сходството на имената се дължи просто на гръцките преселници наоколо.

Откриването на пещерата Марвъл кейв слага началото на бурния интерес към Брансън преди повече от 120 години. Процепът към вътрешността й е известен още на индианците, които смятали, че е вход към поздемния свят, защото не знаели колко точно надълбоко стига. Към 1940г вече е добре позната и на всички е известно, че в образувания купол на „входа” на пещерата може да се събере Статуята на свободата в целия си ръст!
Около Марвъл кейв започва и изграждането на Силвър долар сити, един от трите големи увеселителни парка в Мисури. При това обявяван за „най-добър тематичен парк в света” няколко години поред, заради стила си на град от началото на миналия век.
Още едно събитие кара хиляди туристи да запалят колите си и да посетят Брансън. Това е романът „Овчарят от хълмовете” на Харолд Бел Райт, който разказва точно за тази местност. Романът има същото значение за американската култура, както „Под игото” за нашата. Толкова е вдъхновяващ за читателите си, че те пожелават да видят планините, за които се разказва в текста. Днес книгата е най-купуваната в САЩ, след Библията, и четвърта по продажби в целия свят. Високо в планините пък, под открито небе, всяка вечер се играе сюжета на романа, при това за 20те години от поставянето си, пиесата е станала най-гледаната в света.


Градчето, което иначе има скромните 4-5000 жители, през лятото набъбва до 75 000 само от туристите. Те са на средна възраст над 50 години, но това изобщо не им пречи да прекарват дните си на скоростните влакчета, картинг-пистите или водните пързалки наоколо. Вечерите си пък прекарват в някои от 160-те театъра.


Неслучайно от туристическия център в града се хвалят, че това е населеното място с най-много театри в света, че имат повече места в залите си от Бродуей и че шоуто тук никога не спира. В един ден можеш да си на кънтри, рок-енд-рол или госпъл изпълнение, на китайско акробатично шоу, да гледаш илюзионисти и вентрилози или пък мюзикъл. Както се казва – за всеки вкус си има.

Едното безспорно бижу сред всичко това е атракционът на Доли Партън. Всъщност, той е част от веригата й театри, които са по-известни с предлаганата в тях вечеря. А докато спокойно хапваш, пред теб се случва истинско родео, яздене на щрауси, обяздване на бикове, сцени от завладяването на прериите в края на по-минали век.
В Америка всичко се случва около храната. Така е и в другия интересен театър – фериботът Брансън Бел, величествено плаващ в близкото езеро. Там също хапваш, докато гледаш богатата вариететна програма на борда.

Интересен е сблъсъкът между културите. При среща с американец от Мисури, разговора ще започне с въпроса – ти от коя църква си. Така опознават нрава и културата на събеседника и по-лесно влизат под кожата му. Естествено, останаха много учудени, когато разбраха, че в България сме християни, а не мюсюлмани. За религии извън тези като че ли не са чували. Следващите въпроси са – имате ли кока-кола, Макдоналдс, Уолмарт (най-големите хипермаркети там, бел.авт.), имате ли електричество (и се вързаха, когато съквартирантът ми ги метна, че преди месец сме го открили), имате ли телевизия, компютри, слушате ли музика, в къщи ли живеете. Част от въпросите на момента ми се виждат смехотворни, но всъщност това са маркерите на тяхната култура, или поне с такова впечатление оставам след всичките си срещи с местните хора. От отговорите те разбират, че България не им е толкова далечна като начин на живот и култура. Когато питат за плащането на час работа, обаче нещата отиват в друга посока…
В Брансън пешеходци няма. Няма и светофари за пешеходци, нито пък кошчета за боклуци по улиците. Ако видиш някой да върви, трябва да знаеш, че е чужденец. Тротоарите са основно за велосипеди, които пък ги няма….

По време на престоя ми там преминаха избори за губернатор и шериф на щата. Имах желанието да проуча отблизо как минава изборния процес, дали и те си купуват и продават гласовете (категорично – не) и дали се случва типичната за нас олелия по изборно време. Нито един от жителите на града обаче не можа да ми каже къде точно се намира тъмната стаичка, нито пък как се осъществява избора. Много е странно в т.нар. бастион на демокрацията, избирателите да не знаят къде да упражнят своето право. Не знаеха и името на кмета си, но поне бяха сигурни че има.
Без да омаловажавам начина им на живот, впечатлението ми е че важното за тях е да знаят работното си място, банката си и хипермаркета. Останалото е несъществено. Вероятно живота в големия град тече с други темпове и нагласата на хората там е друга. Но в малките градчета, далеч от държавната олелия, тия неща губят своята стойност.
Напоследък обаче значение придобива финансовата криза. И не толкова защото еди коя си банка рухнала, а защото невъзможността на бизнеса да получава кредити го кара да затваря работни места, или да намалява работното време. В Америка се плаща на час и всяка промяна в работното време се отразява пряко в джоба на гражданите.
Това се усеща най-силно в курорти като Брансън, където тази година отчитат спад с около 60% на броя летуващи в околността. Голяма част от ресторантите стоят почти през целия ден празни, хотелите също, а част от артистите просто си хващат багажа и след средата на август отиват в Лас Вегас, поне до средата на ноември, когато започва следващия силен сезон.


Няколко неща по главната улица ще привлекат вниманието ви. На първо място е „полусрутената” къща на музея Рипли. И докато се чудите това пък защо така е направено, разбирате че е най-голямата верига музеи за чудати и странни неща (през снимки на Йети, до човек, живеещ с брадва в главата) с над 12млн. посетители годишно.
Следващата гледка по улицата е Титаник, порещ вълните до един от светофарите в градчето. Да, съвсем като истински, половинката от кораба в реален мащаб. Вътре са изложени оригинални предмети от потъналия кораб, видеоразкази на пътниците, експонати от популярния филм (роклите на Роуз и великолепното бижу). Изхода пък е точно копие на стълбището, където Джак и Роуз се срещнаха за първи път във филма на Джеймс Камерън. И ако това не ви е достатъчно, „Довиждане” ще ви каже актриса, двойничка на Кейт Уинслет.


Задължителна спирка е и восъчният музей, където пред вас ще оживеят актьори от най-популярните американски филми. Там е, разбира се, и Джуди Гарланд в ролята си на Уенди от оргиналния „Магьосникът от Оз”, един от символите на американското кино и сред най-популярните мюзикъли по целия свят. Между другото филмът е толкова популярен, че почти не можете да минете и половин километър и някъде да не мернете мотив от екрана.

Канзас сити – градът на фонтаните (част 4)

За Канзас сити като че ли не се знае много. Не е сред топ дестинациите за чуждестранни туристи, не е и сред най-големите градове в САЩ. Оказва се обаче че и три дена не стигат да видиш всичко....



Времето си в града прекарвам в дома на Бети и Кайл, родители на американската ми супервайзърка. Днес те са пенсионери, но не се задоволяват само със стоене вкъщи пред телевизора. Кайл дава часове по физкултура в близкото училище, а също и тренира женския им отбор по бейзбол. Бети, също бивша учителка, пък има огромна работилница в приземния етаж на къщата им, където сама прави... кошници. Продава ги основно на съседки и приятелки, като дори собственоръчно е направила каталог, за да улесни търговията си. Печели минимално, колкото да покрие разходите и още долар-два за печалба. Звучи почти като българско семейство. Само че те правят тези неща за удоволствие; биха живели добре и само с парите от пенсиите си.
Старците са щастливи родители на три дъщери и един осиновен син – пристигнал на 4 годинки от Корея. Оказва се, че в Щатите е често срещана практиката за осиновяване на деца. Типична гледка по улиците е бели родители да разхождат дете-мулатче или азиатче. Доколкото ми обясниха местните жители, домове за сираци няма, защото дете не би се задържало в такава институция. След като децата им пораснали и поели своя път, моите домакини продали къщата си в Тенеси и се преместили в Канзас сити. Тук им е по-спокойно и по-удобно, защото се по-близо до своите наследници. В средата на петата си година тук те вече имат уютен дом, отглеждат куче и котка.
Кайл и Бети живеят в Белтън, едно от предградията на Канзас сити, в мисурската му част. Правя това уточнение, защото града има една много съществена подробност – разположен е в три окръга и по-шантавото – в два щата, Мисури и Канзас. Съответно има двама кмета, под юрисдикцията на двама губернатори е, избират различни сенатори и съответно гласовете на хората „тежат” различно при избирането на президент, заради избирателната система.

По-важните неща в Канзас сити са в в щата Мисури. От дома на моите домакини до центъра се стига средно за час, като се сменят три магистрали само в рамките на града.

Големите цели на екскурзия в Канзас сити са три – увеселителният парк, зоо-парка и даунтаун (централната част).
Американците много обичат да посещават увеселителни лунапаркове. Това мога да заявя със сигурност. Само в щата Мисури има три огромни и безброй други, по-малки, места за забавление. В Канзас е третият по големина и с над 35-годишна история парк. Това е едно уникално място, пълно с въртележки, скоростни влакчета, стрелбища и т.н. атракции и напълно оправдава името си „Свят на забавлението”. Всъщност парковете са два – има и водна част с пързалки и басейни, но след края на август я затварят. Средно на ден ги посещават към 10000 души, а за някои от люлките се чака по над половин час. Шампионите в спорта „ходене по увеселителни паркове” обаче знаят, че дните в края на лятото, особено ако са леко хладни и изглежда сякаш ей сега ще завали, са по-слабо натоварени и по-удобни.
Самите паркове са оформени тематично, подчинени на един стил. В случая, канзаският е разделен на зони, наречени на части от света. Така има африканска зона, където въртележките имат звучните имена „Зулу”, „Октоподът”, в европейската пък са „Летящият холандец” и „Парижко такси”. В дипляната на парка се хвалят, че имат най-дългото скоростно влакче в щата („Мамба”), а също и най-старото изцяло дървено („Виещият вълк”).
В този момент празнуваха Октоберфест, типично по немски – с бира и вюрстчета. А из целия парк свиреше баварска музика. Хм..
Канзас попада в много класации, все на второ място. Това е града с най-много фонтани, но след Рим. Има най-много булеварди, но след Париж. И е най-многолюден в щата Мисури, но след Сейнт Луиз. Първи е обаче по брой джаз-музиканти на глава от населението.
Именно джаз музиката е една от емблемите на града. Много американци свързват района с един от първите музеи на джаза в света, а също и безчетните места за жива музика наоколо.

Другият символ на населеното място безспорно е фонтанът. Това е изобразено и на градското знаме, и на всяка една картичка, показваща Канзас. Кореняците тук се хвалят, че имат най-много водоскоци на глава от населението. Не ми трябва убеждаване в това, защото не мога да направя и десет крачки без да видя бликаща от някъде вода. Безспорно е много красиво и добре поддържано.

Разправяйки ми всичко това, моите домакини неволно вметват, че никога не са слизали до т.нар. център на града. Учудени от моето смайване, ми обясняват, че в своя квартал имат всичко необходимо – огромен супермаркет, клонове на банката им и офиси на всичките видове администрации, които могат да им потрябват. С две думи нужда от разкарване нямат. Тук се налага аз на свой ред да сближа двете култури, като обясня значението на нашенското Стъргало за социалния живот на всяко българско населено място. Но те не биха могли да разберат нашенското поведение. Не биха слезли до своя център, само за да си покажат новите дрехи, нито пък за да киснат по кафетата цял ден. Едни бърз, стегнат делови обяд е максималното, което биха си позволили, и то в обедната си почивка.

Любопитна отметка в историческия разказ за града е фактът, че тук Уолт Дисни отваря първото си студио в началото на кариерата си през 1922г. Легендата твърди, че в ателието му имало мишка, която най-спокойно се разхождала между моливите му. Вдъхновението не закъсняло и така през 1928г на бял свят се появил Мики Маус и накарал малки и големи да се влюбят в него. Анимационния мишок преживява Голямата депресия, Световната война, смени в художниците и равностойна битка с рисувания заек Бъгс Бъни. До момента, в който и двамата се появяват във филма „Кой натопи заека Роджър”, при това екранното им време е равно до стотна от секундата.
Множеството фигурки на Мики са сред първите неща, които виждам при пристигането си в къщата на Кайл и Бети. Съпругата е била върл фен на рисуваните епизоди в своето детство, някъде през 50-те години, та до днес. В дома й има почти всеки възможен домакински уред с познатата форма на главата с кръглите ушички – закачалки за дрехи, солници, бурканчета, тиган, свещник, телефон....
Другото много внушително нещо е колекцията им от готварски книги. С тях пък тотално разбиха представите ми, че националната им кухня се състои само от хамбургери и картофки. Напротив, от сутрин до вечер домакинята ми доказваше, че има доста повече емоция и разнообразие в кухнята им. Естествено, домашното готвене не се практикува от всеки. Най-популярни си остават веригите за бързо хранене, като аз преброих над 30 различни имена на закусвални.
И в Канзас, както и в Чикаго, а и навсякъде, където бях, се усеща наближаването на една изключително важна за САЩ дата – 4 ноември. Ако се питате какво ще се случи тогава – американците ще си изберат нов президент. Тия дни не е чудна гледка да видите на поляната пред някоя къща да е поставен плакат на единия кандидат. Много от гражданите са симпатизанти на някоя от двете партии и винаги заявяват своите намерения. Култов в тази насока беше плакатът „Дядо и Баба за Обама!”
Барак Обама е сигурният победител. С такъв извод ще останете, ако разпитате десетина американци и обобщите резултатите. Със сигурност не се нрави на мнозина, че е млад, но пък още повече са хората, които смятат, че МакКейн е прекалено стар. Обама пък е харизматичен, напомня им за Кенеди. А и неговата кампания е по-фокусирана и добре пресметната. Статии за него се появяват във всевъзможни медии – от списания за градината, за пътувания, кулинарни или спортни.
Настроените на всички е, че след месец ще имат чернокож президент. „И скоро някой ще го гръмне. Ние така правим с президентите си”, беше най-смайващия отговор, който получих по темата за следващия президент. „Кога убихте за последно ваш?”, ме питат домакините в отговор. Минава доста време, докато им обясня, че ние не правим така с държавния си глава, и че в крайна сметка нашият няма толкова власт.