Пропускане към основното съдържание

Change. We can believe in

No, I’m not going to talk about Obama and his controversial campaign. My message is another.

A week ago TH!NK3 started in Brussels. All of us, bloggers from around the world, entered a competition where we should write articles about developing world and MDG’s. There is one goal – involving our readers in a discussion about all these issues that UN mentioned in its 2000’s report and trying to convince them it’s important.

In the days following the kick-off event I was thinking is it equal to write about the pollution of the seas or the child labour or the bad governance. I hardly found my starting point, since I couldn’t specify which topic is most important. Which of all the goals deserve the most attention, or at least – which one is more urgent. If I call my country Bulgaria part of EU and because of that – part of the developed world, does it mean that our problems with prostitution or with access to health services are more or less important than the same problems in an African country? My answer is: no! But it depends on the perspective. Problems could not be compared neither scaled.

Martina was already questioning the concept, saying that we could see the reality of undeveloped all around us and we need to stare deepen at the problem. It is part of our/ their culture and beliefs.

I think for solving a problem first you have to admit it, then you should find a manner to untie the knot and during this you should believe in the final solution.

Now I found my starting point. We should start with one little step - believing in change.

2015 is just the first bound.



* also published in TH!NK ABOUT IT platform

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ветровитият град Чикаго и неговите трудови хора (част 1)

Разказ за Чикаго предполага да се започне с най-внушителното нещо в града – Сиърс тауър. Аз обаче ще започна от нещо, не по-малко впечатлително. И това са няколко от стоте хиляди българи, живеещи там.


Бай Иван изглежда като типичен балканец. През всичките си черти – от нервното каране на поверената му маршрутка по шест-лентовата магистрала, до грубоватото изтръскване на угарката от цигарата си през прозореца, тукашния манталитет не го е напуснал дори след 9 години прекарани оттатък Океана. Част от амплоато му е и лекото присвиване на очи и моменталното „Ама ти сега за какво си дошъл тука?”, наивно зададено в мига, в който разбира че сме сънародници.
Започвам разказа си именно с него – глава на семейство, един от над 100 хил. българи, живеещи наоколо, негласен „лидер” на група нашенци, които се допитват до многогодишния му имигрантски опит всеки път при нужда. Той е и един от първите, когото срещам след кацането си, а, предполагам, така е и за стотиците клиенти на същата хотелска верига.

Едно пътуване до Брюксел...

Речих, че по-добре 100 пъти да видиш, отколкото 1 да прочетеш, затова разказът за Брюксел този път е във визуална форма. Използвах Cooliris visual wall, който се оказа много удачен за такъва цел.

Цялата галерия е тук.

Канзас сити – градът на фонтаните (част 4)

За Канзас сити като че ли не се знае много. Не е сред топ дестинациите за чуждестранни туристи, не е и сред най-големите градове в САЩ. Оказва се обаче че и три дена не стигат да видиш всичко....



Времето си в града прекарвам в дома на Бети и Кайл, родители на американската ми супервайзърка. Днес те са пенсионери, но не се задоволяват само със стоене вкъщи пред телевизора. Кайл дава часове по физкултура в близкото училище, а също и тренира женския им отбор по бейзбол. Бети, също бивша учителка, пък има огромна работилница в приземния етаж на къщата им, където сама прави... кошници. Продава ги основно на съседки и приятелки, като дори собственоръчно е направила каталог, за да улесни търговията си. Печели минимално, колкото да покрие разходите и още долар-два за печалба. Звучи почти като българско семейство. Само че те правят тези неща за удоволствие; биха живели добре и само с парите от пенсиите си.
Старците са щастливи родители на три дъщери и един осиновен син – пристигнал на 4 годинки …