Пропускане към основното съдържание

Mine awareness day - TH!NK about it

Today is the forth International day of Mine awareness. I didn’t realize how deep this problem is until I read some official statistics about it. Let’s see.

A handbook, issued by the UN in 2009, says that by the end of 1990’s there were an estimated 15 to 20 thousand casualties caused by landmines or unexploded ordnance every year. After the signing of Landmines Convention in Ottawa, Canada in 1997, the number of those killed by landmines decreased. In 2007 were indentified 5,751 casualties from mines.
More than 75 countries are affected of unexploded ordnance. This includes Afghanistan, Angola, Burundi, Bosnia and Herzegovina, Cambodia, Colombia, Iraq, Nepal and Sri Lanka.


http://www.flickr.com/photos/un_photo/3332075880/


Over the years landmines changed from device of defense to offensive weapons. Landmine fields, once marked, are now left unrecorded.

“Landmine and Cluster Munition Monitor Fact Sheet”, issued in March 2010, says that 61% of all recorded casualties were civilians, even if that number decrease over the years. 27% of causalties (1,408) occurred in countries without a formal data collection mechanism.
In 2008 children accounted for 41% of the civilian casualties. Children are often injured or killed when their daily activities bring them in contact with mines – as they travel to school, play or help ot contribute to family incomes in tenuous post-conflict economies.
The fact sheet also says, that in Mozambique in 2008 six of nine mine casualties were children who were playing in known mine contaminated areas. Among the areas with most child casualties in 2008 are Afghanistan with 393 child casualties, Cambodia with 97, Chad with 65, Lao PDR with 63, Colombia with 46.
The biggest problem is that few countries or health systems report on the capacity they have to address children with injuries as amputated limbs, etc. They require more complicated rehabilitation assistance which a few countries declare capable to resolve. In many countries, child survivors have to end their education prematurely. Special education is seldom available and further hindered by the lack of appropriate training for teachers.

All it takes is a short moment of curiosity and a child is dead…
Landmine clearance is not among the MDG’s but I find it crucial in showing the progress to development. Even though, USA, Russia, China, Pakistan and Egypt haven’t signed the Convention…

Here are two of the biggest organizations, occupied with clearance of unexploded ordnance.

The International Campaign to Ban Landmines (ICBL) is a global network in over 70 countries that works for a world free of antipersonnel landmines. The Campaign was awarded the Nobel Peace Prize in recognition of its efforts to bring about the 1997 Mine Ban Treaty.

Mine Awareness trust (MAT) is one of the NGO’s occupied with Landmine Clearance, Mine Risk Education, etc. Their way to do so is by training dogs who find the weapons. MAT has 11 dogs operational in the field and are training 5 more in their center in Kenya.
Since 1999 when they were established, they have done projects in Congo, Eritrea, Kosovo, Sri Lanka, Sudan and Uganda. Right now they are working on de-mining in Rwanda where MAT will teach 200 Rwandans to conduct mine clearance. Their goal is a ‘landmine impact free Rwanda’ by the 01st December 2010. In Kosovo MAT continue with Explosive, Transportation and Handling course to all members of the ordinance disposal team. MAT is also educating communities in Darfur, Sudan, about unexploded ordnance.

UNICEF is also training civil society partners and local authorities to ensure a common understanding of the danger posed by unexploded ordnance.

* also published on TH!NK about it platform

Коментари

Популярни публикации от този блог

Блогът на Георги като цветна мрежа

Можете да видите своя сайт като мрежа Тук

А значението на цветните точки е:

blue: for links (the A tag)
red: for tables (TABLE, TR and TD tags)
green: for the DIV tag
violet: for images (the IMG tag)
yellow: for forms (FORM, INPUT, TEXTAREA, SELECT and OPTION tags)
orange: for linebreaks and blockquotes (BR, P, and BLOCKQUOTE tags)
black: the HTML tag, the root node
gray: all other tags

Свободни работни места за… евродепутати

Търси се висшист, с добро владеене на западни езици и натрупан международен опит. Работно място: Брюксел, Страсбург и Люксембург, срок на договора: 5 години, месечна заплата: 7600евро

В ПЕРИОД НА КРИЗА И УВЕЛИЧАВАЩА СЕ БЕЗРАБОТИЦА, 17 НОВИ МЕСТА СЕ ПОЯВИХА НА ПАЗАРА НА ТРУДА. Конкурсът за тях ще се провежда от днес та чак до 6 юни, а на следващия ден всички пълнолетни българи ще си изберем кой да ги заеме. При това не с конкурсни задачи, а с пряко посочване на най-кадърния. Обявените позиции са за висшисти, средно около 40-годишни, с натрупан международен опит и солидни контакти в Стара Европа. Кандидатите с партийни книжки са с предимство, а при доказана преданост към партията – гарантирано са с двата крака в парламента.
За бъдещите евродепутати ще се окаже важно и да умеят да работят в екип, заради необходимостта да слушат и изпълняват решенията на тамошната си парламентарна група, както и да могат да говорят по колкото се може повече теми, дори и да не разбират толкова много от тях.…

Ветровитият град Чикаго и неговите трудови хора (част 1)

Разказ за Чикаго предполага да се започне с най-внушителното нещо в града – Сиърс тауър. Аз обаче ще започна от нещо, не по-малко впечатлително. И това са няколко от стоте хиляди българи, живеещи там.


Бай Иван изглежда като типичен балканец. През всичките си черти – от нервното каране на поверената му маршрутка по шест-лентовата магистрала, до грубоватото изтръскване на угарката от цигарата си през прозореца, тукашния манталитет не го е напуснал дори след 9 години прекарани оттатък Океана. Част от амплоато му е и лекото присвиване на очи и моменталното „Ама ти сега за какво си дошъл тука?”, наивно зададено в мига, в който разбира че сме сънародници.
Започвам разказа си именно с него – глава на семейство, един от над 100 хил. българи, живеещи наоколо, негласен „лидер” на група нашенци, които се допитват до многогодишния му имигрантски опит всеки път при нужда. Той е и един от първите, когото срещам след кацането си, а, предполагам, така е и за стотиците клиенти на същата хотелска верига.