Пропускане към основното съдържание

Велика обява!!!

Ура! Най-накрая се появи обява, в която търсят за работа политологчета!!!!

Сензационната обява за работа се появи тия дни в сайта jobs.bg и досега е видяна от почти 1700 посетители. Търсят се експерти по политически маркетинг. Брей какъв интерес!!!
По-интересното в случая е текстът на самото съобщение – „Фирма търси да назначи хора може и студенти (3-ти или 4-ти курс)”, които освен политолози може и да са европеисти, маркетолози или да разбират от връзки с обществеността. Най-важното изискване е да нямат никакво понятие от политика, евентуално само интерес в тази област, и дори е подчертано – „Липсата на опит ще се счита за предимство”. Което ще стои много интересно, обърнато в анализ на актуалните политически събития. ;-)
Боци ме навежда на мисълта каква е причината да се търсят хора без опит. Това ще са и тъкмо хората без претенции към висока заплата и съответно, по-лесната за „доизшлайфане” група.
Фактът, че започнаха да се появяват и търсения на такива специалисти обаче някак ни радва, нас, всичките завършващи „Политология” тази година.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ветровитият град Чикаго и неговите трудови хора (част 1)

Разказ за Чикаго предполага да се започне с най-внушителното нещо в града – Сиърс тауър. Аз обаче ще започна от нещо, не по-малко впечатлително. И това са няколко от стоте хиляди българи, живеещи там.


Бай Иван изглежда като типичен балканец. През всичките си черти – от нервното каране на поверената му маршрутка по шест-лентовата магистрала, до грубоватото изтръскване на угарката от цигарата си през прозореца, тукашния манталитет не го е напуснал дори след 9 години прекарани оттатък Океана. Част от амплоато му е и лекото присвиване на очи и моменталното „Ама ти сега за какво си дошъл тука?”, наивно зададено в мига, в който разбира че сме сънародници.
Започвам разказа си именно с него – глава на семейство, един от над 100 хил. българи, живеещи наоколо, негласен „лидер” на група нашенци, които се допитват до многогодишния му имигрантски опит всеки път при нужда. Той е и един от първите, когото срещам след кацането си, а, предполагам, така е и за стотиците клиенти на същата хотелска верига.

Едно пътуване до Брюксел...

Речих, че по-добре 100 пъти да видиш, отколкото 1 да прочетеш, затова разказът за Брюксел този път е във визуална форма. Използвах Cooliris visual wall, който се оказа много удачен за такъва цел.

Цялата галерия е тук.

Канзас сити – градът на фонтаните (част 4)

За Канзас сити като че ли не се знае много. Не е сред топ дестинациите за чуждестранни туристи, не е и сред най-големите градове в САЩ. Оказва се обаче че и три дена не стигат да видиш всичко....



Времето си в града прекарвам в дома на Бети и Кайл, родители на американската ми супервайзърка. Днес те са пенсионери, но не се задоволяват само със стоене вкъщи пред телевизора. Кайл дава часове по физкултура в близкото училище, а също и тренира женския им отбор по бейзбол. Бети, също бивша учителка, пък има огромна работилница в приземния етаж на къщата им, където сама прави... кошници. Продава ги основно на съседки и приятелки, като дори собственоръчно е направила каталог, за да улесни търговията си. Печели минимално, колкото да покрие разходите и още долар-два за печалба. Звучи почти като българско семейство. Само че те правят тези неща за удоволствие; биха живели добре и само с парите от пенсиите си.
Старците са щастливи родители на три дъщери и един осиновен син – пристигнал на 4 годинки …