Пропускане към основното съдържание

Европейско гражданство

Днес в Търново се проведе поредната среща от кампанията „Европейско гражданство... не само на думи, а конкретни права”. Инициативата за това е на Европейската комисия, дирекция „Правосъдие, свобода и сигурност”. Повече инфо мойете да откриете тук, а аз само искам да се похваля с малкото книжле, което раздаваха във викторините си. И да, знам си правата.



ПС: Оказава се че до края на годината такива срещи ще има и в Германия, а догодина и в Словения и Словакия.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Блогът на Георги като цветна мрежа

Можете да видите своя сайт като мрежа Тук

А значението на цветните точки е:

blue: for links (the A tag)
red: for tables (TABLE, TR and TD tags)
green: for the DIV tag
violet: for images (the IMG tag)
yellow: for forms (FORM, INPUT, TEXTAREA, SELECT and OPTION tags)
orange: for linebreaks and blockquotes (BR, P, and BLOCKQUOTE tags)
black: the HTML tag, the root node
gray: all other tags

Свободни работни места за… евродепутати

Търси се висшист, с добро владеене на западни езици и натрупан международен опит. Работно място: Брюксел, Страсбург и Люксембург, срок на договора: 5 години, месечна заплата: 7600евро

В ПЕРИОД НА КРИЗА И УВЕЛИЧАВАЩА СЕ БЕЗРАБОТИЦА, 17 НОВИ МЕСТА СЕ ПОЯВИХА НА ПАЗАРА НА ТРУДА. Конкурсът за тях ще се провежда от днес та чак до 6 юни, а на следващия ден всички пълнолетни българи ще си изберем кой да ги заеме. При това не с конкурсни задачи, а с пряко посочване на най-кадърния. Обявените позиции са за висшисти, средно около 40-годишни, с натрупан международен опит и солидни контакти в Стара Европа. Кандидатите с партийни книжки са с предимство, а при доказана преданост към партията – гарантирано са с двата крака в парламента.
За бъдещите евродепутати ще се окаже важно и да умеят да работят в екип, заради необходимостта да слушат и изпълняват решенията на тамошната си парламентарна група, както и да могат да говорят по колкото се може повече теми, дори и да не разбират толкова много от тях.…

Ветровитият град Чикаго и неговите трудови хора (част 1)

Разказ за Чикаго предполага да се започне с най-внушителното нещо в града – Сиърс тауър. Аз обаче ще започна от нещо, не по-малко впечатлително. И това са няколко от стоте хиляди българи, живеещи там.


Бай Иван изглежда като типичен балканец. През всичките си черти – от нервното каране на поверената му маршрутка по шест-лентовата магистрала, до грубоватото изтръскване на угарката от цигарата си през прозореца, тукашния манталитет не го е напуснал дори след 9 години прекарани оттатък Океана. Част от амплоато му е и лекото присвиване на очи и моменталното „Ама ти сега за какво си дошъл тука?”, наивно зададено в мига, в който разбира че сме сънародници.
Започвам разказа си именно с него – глава на семейство, един от над 100 хил. българи, живеещи наоколо, негласен „лидер” на група нашенци, които се допитват до многогодишния му имигрантски опит всеки път при нужда. Той е и един от първите, когото срещам след кацането си, а, предполагам, така е и за стотиците клиенти на същата хотелска верига.