Канзас сити – градът на фонтаните (част 4)

За Канзас сити като че ли не се знае много. Не е сред топ дестинациите за чуждестранни туристи, не е и сред най-големите градове в САЩ. Оказва се обаче че и три дена не стигат да видиш всичко....



Времето си в града прекарвам в дома на Бети и Кайл, родители на американската ми супервайзърка. Днес те са пенсионери, но не се задоволяват само със стоене вкъщи пред телевизора. Кайл дава часове по физкултура в близкото училище, а също и тренира женския им отбор по бейзбол. Бети, също бивша учителка, пък има огромна работилница в приземния етаж на къщата им, където сама прави... кошници. Продава ги основно на съседки и приятелки, като дори собственоръчно е направила каталог, за да улесни търговията си. Печели минимално, колкото да покрие разходите и още долар-два за печалба. Звучи почти като българско семейство. Само че те правят тези неща за удоволствие; биха живели добре и само с парите от пенсиите си.
Старците са щастливи родители на три дъщери и един осиновен син – пристигнал на 4 годинки от Корея. Оказва се, че в Щатите е често срещана практиката за осиновяване на деца. Типична гледка по улиците е бели родители да разхождат дете-мулатче или азиатче. Доколкото ми обясниха местните жители, домове за сираци няма, защото дете не би се задържало в такава институция. След като децата им пораснали и поели своя път, моите домакини продали къщата си в Тенеси и се преместили в Канзас сити. Тук им е по-спокойно и по-удобно, защото се по-близо до своите наследници. В средата на петата си година тук те вече имат уютен дом, отглеждат куче и котка.
Кайл и Бети живеят в Белтън, едно от предградията на Канзас сити, в мисурската му част. Правя това уточнение, защото града има една много съществена подробност – разположен е в три окръга и по-шантавото – в два щата, Мисури и Канзас. Съответно има двама кмета, под юрисдикцията на двама губернатори е, избират различни сенатори и съответно гласовете на хората „тежат” различно при избирането на президент, заради избирателната система.

По-важните неща в Канзас сити са в в щата Мисури. От дома на моите домакини до центъра се стига средно за час, като се сменят три магистрали само в рамките на града.

Големите цели на екскурзия в Канзас сити са три – увеселителният парк, зоо-парка и даунтаун (централната част).
Американците много обичат да посещават увеселителни лунапаркове. Това мога да заявя със сигурност. Само в щата Мисури има три огромни и безброй други, по-малки, места за забавление. В Канзас е третият по големина и с над 35-годишна история парк. Това е едно уникално място, пълно с въртележки, скоростни влакчета, стрелбища и т.н. атракции и напълно оправдава името си „Свят на забавлението”. Всъщност парковете са два – има и водна част с пързалки и басейни, но след края на август я затварят. Средно на ден ги посещават към 10000 души, а за някои от люлките се чака по над половин час. Шампионите в спорта „ходене по увеселителни паркове” обаче знаят, че дните в края на лятото, особено ако са леко хладни и изглежда сякаш ей сега ще завали, са по-слабо натоварени и по-удобни.
Самите паркове са оформени тематично, подчинени на един стил. В случая, канзаският е разделен на зони, наречени на части от света. Така има африканска зона, където въртележките имат звучните имена „Зулу”, „Октоподът”, в европейската пък са „Летящият холандец” и „Парижко такси”. В дипляната на парка се хвалят, че имат най-дългото скоростно влакче в щата („Мамба”), а също и най-старото изцяло дървено („Виещият вълк”).
В този момент празнуваха Октоберфест, типично по немски – с бира и вюрстчета. А из целия парк свиреше баварска музика. Хм..
Канзас попада в много класации, все на второ място. Това е града с най-много фонтани, но след Рим. Има най-много булеварди, но след Париж. И е най-многолюден в щата Мисури, но след Сейнт Луиз. Първи е обаче по брой джаз-музиканти на глава от населението.
Именно джаз музиката е една от емблемите на града. Много американци свързват района с един от първите музеи на джаза в света, а също и безчетните места за жива музика наоколо.

Другият символ на населеното място безспорно е фонтанът. Това е изобразено и на градското знаме, и на всяка една картичка, показваща Канзас. Кореняците тук се хвалят, че имат най-много водоскоци на глава от населението. Не ми трябва убеждаване в това, защото не мога да направя и десет крачки без да видя бликаща от някъде вода. Безспорно е много красиво и добре поддържано.

Разправяйки ми всичко това, моите домакини неволно вметват, че никога не са слизали до т.нар. център на града. Учудени от моето смайване, ми обясняват, че в своя квартал имат всичко необходимо – огромен супермаркет, клонове на банката им и офиси на всичките видове администрации, които могат да им потрябват. С две думи нужда от разкарване нямат. Тук се налага аз на свой ред да сближа двете култури, като обясня значението на нашенското Стъргало за социалния живот на всяко българско населено място. Но те не биха могли да разберат нашенското поведение. Не биха слезли до своя център, само за да си покажат новите дрехи, нито пък за да киснат по кафетата цял ден. Едни бърз, стегнат делови обяд е максималното, което биха си позволили, и то в обедната си почивка.

Любопитна отметка в историческия разказ за града е фактът, че тук Уолт Дисни отваря първото си студио в началото на кариерата си през 1922г. Легендата твърди, че в ателието му имало мишка, която най-спокойно се разхождала между моливите му. Вдъхновението не закъсняло и така през 1928г на бял свят се появил Мики Маус и накарал малки и големи да се влюбят в него. Анимационния мишок преживява Голямата депресия, Световната война, смени в художниците и равностойна битка с рисувания заек Бъгс Бъни. До момента, в който и двамата се появяват във филма „Кой натопи заека Роджър”, при това екранното им време е равно до стотна от секундата.
Множеството фигурки на Мики са сред първите неща, които виждам при пристигането си в къщата на Кайл и Бети. Съпругата е била върл фен на рисуваните епизоди в своето детство, някъде през 50-те години, та до днес. В дома й има почти всеки възможен домакински уред с познатата форма на главата с кръглите ушички – закачалки за дрехи, солници, бурканчета, тиган, свещник, телефон....
Другото много внушително нещо е колекцията им от готварски книги. С тях пък тотално разбиха представите ми, че националната им кухня се състои само от хамбургери и картофки. Напротив, от сутрин до вечер домакинята ми доказваше, че има доста повече емоция и разнообразие в кухнята им. Естествено, домашното готвене не се практикува от всеки. Най-популярни си остават веригите за бързо хранене, като аз преброих над 30 различни имена на закусвални.
И в Канзас, както и в Чикаго, а и навсякъде, където бях, се усеща наближаването на една изключително важна за САЩ дата – 4 ноември. Ако се питате какво ще се случи тогава – американците ще си изберат нов президент. Тия дни не е чудна гледка да видите на поляната пред някоя къща да е поставен плакат на единия кандидат. Много от гражданите са симпатизанти на някоя от двете партии и винаги заявяват своите намерения. Култов в тази насока беше плакатът „Дядо и Баба за Обама!”
Барак Обама е сигурният победител. С такъв извод ще останете, ако разпитате десетина американци и обобщите резултатите. Със сигурност не се нрави на мнозина, че е млад, но пък още повече са хората, които смятат, че МакКейн е прекалено стар. Обама пък е харизматичен, напомня им за Кенеди. А и неговата кампания е по-фокусирана и добре пресметната. Статии за него се появяват във всевъзможни медии – от списания за градината, за пътувания, кулинарни или спортни.
Настроените на всички е, че след месец ще имат чернокож президент. „И скоро някой ще го гръмне. Ние така правим с президентите си”, беше най-смайващия отговор, който получих по темата за следващия президент. „Кога убихте за последно ваш?”, ме питат домакините в отговор. Минава доста време, докато им обясня, че ние не правим така с държавния си глава, и че в крайна сметка нашият няма толкова власт.