Няма второ място като Брансън, бих могъл да кажа след цяло лято, прекарано там. Самите американци си го наричат с любов „столицата на вселената за изпълнения на живо”, а аз се опитах да проверя дали е така.
Трудно е да откриеш Брансън на картата. Намира се в щата Мисури, досами границата с Арканзас. Опасан е от живописното езеро Тейбъл рок и полите на платото Озарк. А близостта на Атина, Спарта и Картаген може да ви накара да се зачудите дали ей сега от някъде няма да изскочат Ахил, Агамемнон или пък Ханибал и да се разрази мощна антична война. За щастие сходството на имената се дължи просто на гръцките преселници наоколо.
Откриването на пещерата Марвъл кейв слага началото на бурния интерес към Брансън преди повече от 120 години. Процепът към вътрешността й е известен още на индианците, които смятали, че е вход към поздемния свят, защото не знаели колко точно надълбоко стига. Към 1940г вече е добре позната и на всички е известно, че в образувания купол на „входа” на пещерата може да се събере Статуята на свободата в целия си ръст!
Около Марвъл кейв започва и изграждането на Силвър долар сити, един от трите големи увеселителни парка в Мисури. При това обявяван за „най-добър тематичен парк в света” няколко години поред, заради стила си на град от началото на миналия век.
Още едно събитие кара хиляди туристи да запалят колите си и да посетят Брансън. Това е романът „Овчарят от хълмовете” на Харолд Бел Райт, който разказва точно за тази местност. Романът има същото значение за американската култура, както „Под игото” за нашата. Толкова е вдъхновяващ за читателите си, че те пожелават да видят планините, за които се разказва в текста. Днес книгата е най-купуваната в САЩ, след Библията, и четвърта по продажби в целия свят. Високо в планините пък, под открито небе, всяка вечер се играе сюжета на романа, при това за 20те години от поставянето си, пиесата е станала най-гледаната в света.
Градчето, което иначе има скромните 4-5000 жители, през лятото набъбва до 75 000 само от туристите. Те са на средна възраст над 50 години, но това изобщо не им пречи да прекарват дните си на скоростните влакчета, картинг-пистите или водните пързалки наоколо. Вечерите си пък прекарват в някои от 160-те театъра.
Неслучайно от туристическия център в града се хвалят, че това е населеното място с най-много театри в света, че имат повече места в залите си от Бродуей и че шоуто тук никога не спира. В един ден можеш да си на кънтри, рок-енд-рол или госпъл изпълнение, на китайско акробатично шоу, да гледаш илюзионисти и вентрилози или пък мюзикъл. Както се казва – за всеки вкус си има.
Едното безспорно бижу сред всичко това е атракционът на Доли Партън. Всъщност, той е част от веригата й театри, които са по-известни с предлаганата в тях вечеря. А докато спокойно хапваш, пред теб се случва истинско родео, яздене на щрауси, обяздване на бикове, сцени от завладяването на прериите в края на по-минали век.
В Америка всичко се случва около храната. Така е и в другия интересен театър – фериботът Брансън Бел, величествено плаващ в близкото езеро. Там също хапваш, докато гледаш богатата вариететна програма на борда.
Интересен е сблъсъкът между културите. При среща с американец от Мисури, разговора ще започне с въпроса – ти от коя църква си. Така опознават нрава и културата на събеседника и по-лесно влизат под кожата му. Естествено, останаха много учудени, когато разбраха, че в България сме християни, а не мюсюлмани. За религии извън тези като че ли не са чували. Следващите въпроси са – имате ли кока-кола, Макдоналдс, Уолмарт (най-големите хипермаркети там, бел.авт.), имате ли електричество (и се вързаха, когато съквартирантът ми ги метна, че преди месец сме го открили), имате ли телевизия, компютри, слушате ли музика, в къщи ли живеете. Част от въпросите на момента ми се виждат смехотворни, но всъщност това са маркерите на тяхната култура, или поне с такова впечатление оставам след всичките си срещи с местните хора. От отговорите те разбират, че България не им е толкова далечна като начин на живот и култура. Когато питат за плащането на час работа, обаче нещата отиват в друга посока…
В Брансън пешеходци няма. Няма и светофари за пешеходци, нито пък кошчета за боклуци по улиците. Ако видиш някой да върви, трябва да знаеш, че е чужденец. Тротоарите са основно за велосипеди, които пък ги няма….
По време на престоя ми там преминаха избори за губернатор и шериф на щата. Имах желанието да проуча отблизо как минава изборния процес, дали и те си купуват и продават гласовете (категорично – не) и дали се случва типичната за нас олелия по изборно време. Нито един от жителите на града обаче не можа да ми каже къде точно се намира тъмната стаичка, нито пък как се осъществява избора. Много е странно в т.нар. бастион на демокрацията, избирателите да не знаят къде да упражнят своето право. Не знаеха и името на кмета си, но поне бяха сигурни че има.
Без да омаловажавам начина им на живот, впечатлението ми е че важното за тях е да знаят работното си място, банката си и хипермаркета. Останалото е несъществено. Вероятно живота в големия град тече с други темпове и нагласата на хората там е друга. Но в малките градчета, далеч от държавната олелия, тия неща губят своята стойност.
Напоследък обаче значение придобива финансовата криза. И не толкова защото еди коя си банка рухнала, а защото невъзможността на бизнеса да получава кредити го кара да затваря работни места, или да намалява работното време. В Америка се плаща на час и всяка промяна в работното време се отразява пряко в джоба на гражданите.
Това се усеща най-силно в курорти като Брансън, където тази година отчитат спад с около 60% на броя летуващи в околността. Голяма част от ресторантите стоят почти през целия ден празни, хотелите също, а част от артистите просто си хващат багажа и след средата на август отиват в Лас Вегас, поне до средата на ноември, когато започва следващия силен сезон.
Няколко неща по главната улица ще привлекат вниманието ви. На първо място е „полусрутената” къща на музея Рипли. И докато се чудите това пък защо така е направено, разбирате че е най-голямата верига музеи за чудати и странни неща (през снимки на Йети, до човек, живеещ с брадва в главата) с над 12млн. посетители годишно.
Следващата гледка по улицата е Титаник, порещ вълните до един от светофарите в градчето. Да, съвсем като истински, половинката от кораба в реален мащаб. Вътре са изложени оригинални предмети от потъналия кораб, видеоразкази на пътниците, експонати от популярния филм (роклите на Роуз и великолепното бижу). Изхода пък е точно копие на стълбището, където Джак и Роуз се срещнаха за първи път във филма на Джеймс Камерън. И ако това не ви е достатъчно, „Довиждане” ще ви каже актриса, двойничка на Кейт Уинслет.
Задължителна спирка е и восъчният музей, където пред вас ще оживеят актьори от най-популярните американски филми. Там е, разбира се, и Джуди Гарланд в ролята си на Уенди от оргиналния „Магьосникът от Оз”, един от символите на американското кино и сред най-популярните мюзикъли по целия свят. Между другото филмът е толкова популярен, че почти не можете да минете и половин километър и някъде да не мернете мотив от екрана.
Трудно е да откриеш Брансън на картата. Намира се в щата Мисури, досами границата с Арканзас. Опасан е от живописното езеро Тейбъл рок и полите на платото Озарк. А близостта на Атина, Спарта и Картаген може да ви накара да се зачудите дали ей сега от някъде няма да изскочат Ахил, Агамемнон или пък Ханибал и да се разрази мощна антична война. За щастие сходството на имената се дължи просто на гръцките преселници наоколо.
Откриването на пещерата Марвъл кейв слага началото на бурния интерес към Брансън преди повече от 120 години. Процепът към вътрешността й е известен още на индианците, които смятали, че е вход към поздемния свят, защото не знаели колко точно надълбоко стига. Към 1940г вече е добре позната и на всички е известно, че в образувания купол на „входа” на пещерата може да се събере Статуята на свободата в целия си ръст!
Около Марвъл кейв започва и изграждането на Силвър долар сити, един от трите големи увеселителни парка в Мисури. При това обявяван за „най-добър тематичен парк в света” няколко години поред, заради стила си на град от началото на миналия век.
Още едно събитие кара хиляди туристи да запалят колите си и да посетят Брансън. Това е романът „Овчарят от хълмовете” на Харолд Бел Райт, който разказва точно за тази местност. Романът има същото значение за американската култура, както „Под игото” за нашата. Толкова е вдъхновяващ за читателите си, че те пожелават да видят планините, за които се разказва в текста. Днес книгата е най-купуваната в САЩ, след Библията, и четвърта по продажби в целия свят. Високо в планините пък, под открито небе, всяка вечер се играе сюжета на романа, при това за 20те години от поставянето си, пиесата е станала най-гледаната в света.
Градчето, което иначе има скромните 4-5000 жители, през лятото набъбва до 75 000 само от туристите. Те са на средна възраст над 50 години, но това изобщо не им пречи да прекарват дните си на скоростните влакчета, картинг-пистите или водните пързалки наоколо. Вечерите си пък прекарват в някои от 160-те театъра.
Неслучайно от туристическия център в града се хвалят, че това е населеното място с най-много театри в света, че имат повече места в залите си от Бродуей и че шоуто тук никога не спира. В един ден можеш да си на кънтри, рок-енд-рол или госпъл изпълнение, на китайско акробатично шоу, да гледаш илюзионисти и вентрилози или пък мюзикъл. Както се казва – за всеки вкус си има.
Едното безспорно бижу сред всичко това е атракционът на Доли Партън. Всъщност, той е част от веригата й театри, които са по-известни с предлаганата в тях вечеря. А докато спокойно хапваш, пред теб се случва истинско родео, яздене на щрауси, обяздване на бикове, сцени от завладяването на прериите в края на по-минали век.
В Америка всичко се случва около храната. Така е и в другия интересен театър – фериботът Брансън Бел, величествено плаващ в близкото езеро. Там също хапваш, докато гледаш богатата вариететна програма на борда.
Интересен е сблъсъкът между културите. При среща с американец от Мисури, разговора ще започне с въпроса – ти от коя църква си. Така опознават нрава и културата на събеседника и по-лесно влизат под кожата му. Естествено, останаха много учудени, когато разбраха, че в България сме християни, а не мюсюлмани. За религии извън тези като че ли не са чували. Следващите въпроси са – имате ли кока-кола, Макдоналдс, Уолмарт (най-големите хипермаркети там, бел.авт.), имате ли електричество (и се вързаха, когато съквартирантът ми ги метна, че преди месец сме го открили), имате ли телевизия, компютри, слушате ли музика, в къщи ли живеете. Част от въпросите на момента ми се виждат смехотворни, но всъщност това са маркерите на тяхната култура, или поне с такова впечатление оставам след всичките си срещи с местните хора. От отговорите те разбират, че България не им е толкова далечна като начин на живот и култура. Когато питат за плащането на час работа, обаче нещата отиват в друга посока…
В Брансън пешеходци няма. Няма и светофари за пешеходци, нито пък кошчета за боклуци по улиците. Ако видиш някой да върви, трябва да знаеш, че е чужденец. Тротоарите са основно за велосипеди, които пък ги няма….
По време на престоя ми там преминаха избори за губернатор и шериф на щата. Имах желанието да проуча отблизо как минава изборния процес, дали и те си купуват и продават гласовете (категорично – не) и дали се случва типичната за нас олелия по изборно време. Нито един от жителите на града обаче не можа да ми каже къде точно се намира тъмната стаичка, нито пък как се осъществява избора. Много е странно в т.нар. бастион на демокрацията, избирателите да не знаят къде да упражнят своето право. Не знаеха и името на кмета си, но поне бяха сигурни че има.
Без да омаловажавам начина им на живот, впечатлението ми е че важното за тях е да знаят работното си място, банката си и хипермаркета. Останалото е несъществено. Вероятно живота в големия град тече с други темпове и нагласата на хората там е друга. Но в малките градчета, далеч от държавната олелия, тия неща губят своята стойност.
Напоследък обаче значение придобива финансовата криза. И не толкова защото еди коя си банка рухнала, а защото невъзможността на бизнеса да получава кредити го кара да затваря работни места, или да намалява работното време. В Америка се плаща на час и всяка промяна в работното време се отразява пряко в джоба на гражданите.
Това се усеща най-силно в курорти като Брансън, където тази година отчитат спад с около 60% на броя летуващи в околността. Голяма част от ресторантите стоят почти през целия ден празни, хотелите също, а част от артистите просто си хващат багажа и след средата на август отиват в Лас Вегас, поне до средата на ноември, когато започва следващия силен сезон.
Няколко неща по главната улица ще привлекат вниманието ви. На първо място е „полусрутената” къща на музея Рипли. И докато се чудите това пък защо така е направено, разбирате че е най-голямата верига музеи за чудати и странни неща (през снимки на Йети, до човек, живеещ с брадва в главата) с над 12млн. посетители годишно.
Следващата гледка по улицата е Титаник, порещ вълните до един от светофарите в градчето. Да, съвсем като истински, половинката от кораба в реален мащаб. Вътре са изложени оригинални предмети от потъналия кораб, видеоразкази на пътниците, експонати от популярния филм (роклите на Роуз и великолепното бижу). Изхода пък е точно копие на стълбището, където Джак и Роуз се срещнаха за първи път във филма на Джеймс Камерън. И ако това не ви е достатъчно, „Довиждане” ще ви каже актриса, двойничка на Кейт Уинслет.
Задължителна спирка е и восъчният музей, където пред вас ще оживеят актьори от най-популярните американски филми. Там е, разбира се, и Джуди Гарланд в ролята си на Уенди от оргиналния „Магьосникът от Оз”, един от символите на американското кино и сред най-популярните мюзикъли по целия свят. Между другото филмът е толкова популярен, че почти не можете да минете и половин километър и някъде да не мернете мотив от екрана.
Коментари
Публикуване на коментар