Поради големият интерес на колегите ми, качвам интервюто си със социолога Антоний Гълъбов.
Тенденция към все по-голяма намаляване на прозрачността при финансирането на политическите партии, което е заплаха за националната сигурност, констатира доц. д-р Антоний Гълъбов пред студенти от ВТУ. Срещата им беше в рамките на проект „Прозрачност и отчетност при финансирането на политическите партии” на фондация „Конрад Аденауер”.
* Доколко корупцията, най-общо казано, при финансирането на политическите партии е резултат от българския преход?
- Със сигурност е резултат на зависимости, които продължават да действат през целия период на трансформация на тоталитарната система, защото основни фигури, основни формации, основни групи интереси в тези корупционни схеми са разпознаваеми от периода преди 20 години и продължават да действат в голяма степен и сега. Но в никакъв случай това не е специфика само на България и не е нещо, което е проблем само за посткомунистическите общества, а политическата корупция е проблем за всяка модерна демокрация, защото по същество тя се усъвършенства, става все по-изобретателна и като начини на реализации и точно затова част от жизнеспособността на демокрацията е да и противодейства.
* Създадени ли са в закона подходящи механизми за контрол?
- Създадени са законови норми, които са съизмерими с европейското и международно право. Онова, което липсва, са механизми за привеждането им в реално действие. Това е проблемът. Имаме законодателство, което не е лошо и в същото време точно в онези зони, в които би трябвало да бъде създаден съответен административен капацитет за спазването на закона, имаме пропуски. Така че в това отношение на законодателно равнище тенденцията е към все по-строги санкции и в същото време отсъства възможност за доказването на тези престъпления, което обезмисля самата санкция.
* Органите за контрол имат ли достатъчно правомощия? Сметната палата например проверява само предоставените й документи…
- Не само Сметната палата. По принцип в България има страшно много регулативни органи, които формално съществуват, но не разполагат с необходимия административен капацитет и най-важното, винаги около тях съществуват съмнения за политическа зависимост, което ги прави по-ниско ефективни, намалява общественото доверие в тях и оттам обезмисля съществуването им.
* Индексите на „Трансперънси интернешънъл” отчитат много ниски и дори понижаващи се нива на прозрачност при финансирането на партиите. Законът ли не го изисква от тях, или те не са достатъчно открити да го представят?
- Напротив, законът задължава всички политически партии, например които са се явили на избори, в определен период след края на изборите да депозират своите отчети, в същото време резултатите са други.
* Кое е по-страшно – купуването на отделни политици или на цели партии?
- Зависи от общата стратегии на „купувача”, защото купуването на цели партии е практика, която е изцяло свързана с предизборния процес, особено в последните години. Обратно, купуването на един политик, от когото зависи едно политическо решение може да се окаже и е много по-често фигура именно на политическата корупция между изборите. Защото американското разбиране за политическа корупция е само в предизборния процес, докато европейското е свързано и с практикуването на властта. И в това отношение много трудно е да се каже кое е по-опасно. Абсолютно сигурно е, че и двете са в нарушение на обществения интерес.
* Кое е по-разпространеното в България?
- Засега по-разпространената практика е, ако говорим за подкуп, по отношение на отделни политици. Едва през последните години вече цели политически партии биват използвани като инструменти за реализиране на определена предизборна стратегия, така че като че ли по-разпространена е тази практика все още.
* Как може да бъде ограничено влиянието на „сивия” сектор върху политиката?
- Първо има нужда да бъде подредена цялата система от отношения в които съществува т. нар. „сива икономика”, защото част от средствата в политическата корупция идват именно оттам. Но за мое съжаление през последните години като че ли част от парите идват по линия на трансгранична престъпност, по линия на организирана престъпност, което вече е по-опасно. Просто има прекалено много пари, които се генерират от проституция, от трафик на наркотици, хора. С други думи тези финансови средства вече не са сива, а черна икономика, която според нас започва да оказва влияние върху политическия процес.
* Перат ли се пари по време на кампании?
- Да, имам такива наблюдения. Става дума за формално отчитане на разходи, които реално не са извършени, но които създават представата за това, че някакви средства са били дадени за нещо, по този начин те се изпират в тази класическа схема. Разбира се има и други форми и начини за пране на пари в предизборна кампания, но по-важното и по-лошото е, че тези практики съществуват.
* В какви обеми?
- Много е трудно да се каже. Със сигурност става дума за значителни средства, защото има непрекъснат натиск на пари, които имат нужда от легализация. А една предизборна кампания включва толкова разнопосочни дейности, че е удобна среда за това.
* В тази връзка страда ли от това българската политическа система от криза на легитимността?
- О, да. Кризата на легитимността се задълбочава през последните години в огромна степен, защото всъщност легитимността на политическата система е основана на доверието на гражданите в институциите. Доколкото гражданите смятат че партийната политическа система представлява и отстоява техните интереси, дотолкова имаме основание да говорим за легитимност. Достатъчни са само последните няколко години за да видим колко дълбока е именно кризата на легитимността в политическата система. В момента правителството се подкрепя от по-малко от 15% от пълнолетните български граждани, което означава че практически с подобна обществена подкрепа не може да се управлява. Може да се оцелява във властта, но не и да се управлява. Това ще означава, че каквото и решение да бъде взето, мнозинството от гражданите няма да го приемат, защото го е взело това правителство. В тази ситуация, обикновено нормалната демократична практика – най-сериозното лекарство са изборите. Точно затова има примери от типа на италианската политическа система, в която има един дълъг период на непрекъснати избори, много голяма политическа неустойчивост, правителства от 6-8 месеца до една година. В крайна сметка се оказа някакъв процес, който макар и дълъг и мъчителен даде някакъв резултат по отношение на партийната система в Италия. Очевидно е, че ние по-скоро се ориентираме към подобен модел на южноевропейска политическа система. Същото е минало през Гърция, в Испания имаме подобен дълъг процес на неустойчивост, на сложно политическо развитие, така че очевидно е, че България трябва да премине през собствените си препятствия.
* Но това не се случва. Проблем на обществото ли, на разбиранията ли….
- Съществува разбирането, че властта поне засега ефективно може да противодейства срещу гражданския контрол, насочен срещу нея. Всъщност това не е вярно. Има достатъчно механизми за гражданско действие върху управляващите мнозинства. Големият въпрос е в това, че то няма да се случи едновременно. Хората няма едновременно да поискат собственото си представителство. Това трябва да бъде структурирано като политическа активност и това е огромният дълг на политическите партии в България, тъй като те би трябвало да създадат такава среда. И да гарантират ефективното отстояване на гражданските права.
* Необходим ли ни е закон за лобизма?
- Да. По принцип логиката е такава, че когато една дейност е регулирана и когато има правила за нейното реализиране винаги е по-добре, отколкото ако тя се случва независимо от някакви регулации. От тази гледна точка – да. Но онова за което говорим, политическата корупция, няма пряка връзка с лобизма. Тук не става дума за лобизъм, тук става дума за директно купуване. Лобирането е нещо съвсем различно. То има много дълга практика в американската и в англосаксонската политика. То е прозрачно, то е публично действие, то е свързано с аргументация на една или друга политика. Така че то не е в онзи вид, в който е възникнало в хотелите, където са се провеждали партийните форуми – то оттам идва – от „лоби” на хотела. Защото в лобито е имало възможност политическите застъпници да се срещат с политиците. Много отдавна тази дейност е добре регулирана, прозрачна и ясна.
* Не мога да не попитам и за „темите на деня”. Как ще се развие лидерската сага в СДС?
- В огромна степен това ще зависи дали до петък ще се появят нови кандидатури, кои ще бъдат те, тъй като, поне засега, изглежда че не са се появили част от фигурите, които биха могли да доведат до сериозна промяна в развитието на СДС. Очаквам по-скоро промяна в досегашния им курс на развитие, който беше воден от Пламен Юруков. В каква посока и какви резултати ще даде ми е трудно да преценя, защото наистина зависи от това кой ще бъде начело на СДС.
* Рано е да се правят прогнози за следващия Парламент, но все пак – СДС ще намери ли място в него?
- Има потенциал да има свое представителство. Въпросът е в това, че този потенциал може да остане нереализиран, ако партията не успее да убеди избирателите си, че е в състояние не само да участва в мнозинство, но и да носи необходимата отговорност за това.
* Необходимо ли е обединение в дясно? Нещо като „Коалиция за България вляво”?
- Не. Защото самата „Коалиция за България” е форма на отлагане на истинския проблем в левицата. Ние нямаме модерна левица. Ние нямаме модерно ляво в политическото пространство. Никъде по света социалисти, социалдемократи и комунисти не са заедно. С други думи онова, което бавно и мъчително се развива в десния политически спектър през последните години тепърва предстои вляво.
Те започнаха и тази тежка война, която се води в БСП в момента е само началото на този процес на криза на нормалност, която ще настъпи. Тя беше отлагана много години,у затова ще бъде по-разрушителна и по-трудна за преодоляване.
* Смятат ли, че преди парламентарните избори етническата карта ще бъде размахвана често като вид политически шантаж?
- Не би ми се искало. Това ще означава че не сме успели да решим проблемът, който в момента се вижда най-ясно. Проблемът в това, че отношението към българските турци или към мюсюлманите в България няма нищо общо с отношението към ДПС. ДПС е просто политическа партия, която е мандатоносител и носи отговорност за качеството на управление, следователно като всяка друга политическа партия тя трябва да бъде открита за критика и диалог. Опитът за плътно закачане през последните десетина години на тези две неща е фалшив. Така че ако не сме успели да решим този проблем – да със сигурност.
* Бъдещето на Движение „Напред”? Колегите ви го вкараха вече в Парламента? Според вас, как ще се представи?
- Самата парият лидер на Местните избори е постигнала 120000 гласа, което означава че практически те биха могли наистина да се смятат, че са на границата. Не е нереалистично да се смята, че ако те успеят да мобилизират допълнителна подкрепа, биха могли да участват в следващия парламент. Отново казвам, ако не настъпят промени в законодателството, които да повишат изборния праг.
Във връзка в предстоящите парламентарни избори социологът посъветва присъстващите да не се доверяват отсега на представяните проучвания, които вкарват в бъдещия Парламент само 4 политически партии. От една страна е прекалено рано, в момента хората не мислят за избори и представените сондажи показват само устойчивите нагласи на твърдите електорати. От друга, предстоят промени в Закона за изборите на народни представители, които още не са ясни. Не ясно и кой и в какъв формат ще се яви на самите избори.
Тенденция към все по-голяма намаляване на прозрачността при финансирането на политическите партии, което е заплаха за националната сигурност, констатира доц. д-р Антоний Гълъбов пред студенти от ВТУ. Срещата им беше в рамките на проект „Прозрачност и отчетност при финансирането на политическите партии” на фондация „Конрад Аденауер”.
* Доколко корупцията, най-общо казано, при финансирането на политическите партии е резултат от българския преход?
- Със сигурност е резултат на зависимости, които продължават да действат през целия период на трансформация на тоталитарната система, защото основни фигури, основни формации, основни групи интереси в тези корупционни схеми са разпознаваеми от периода преди 20 години и продължават да действат в голяма степен и сега. Но в никакъв случай това не е специфика само на България и не е нещо, което е проблем само за посткомунистическите общества, а политическата корупция е проблем за всяка модерна демокрация, защото по същество тя се усъвършенства, става все по-изобретателна и като начини на реализации и точно затова част от жизнеспособността на демокрацията е да и противодейства.
* Създадени ли са в закона подходящи механизми за контрол?
- Създадени са законови норми, които са съизмерими с европейското и международно право. Онова, което липсва, са механизми за привеждането им в реално действие. Това е проблемът. Имаме законодателство, което не е лошо и в същото време точно в онези зони, в които би трябвало да бъде създаден съответен административен капацитет за спазването на закона, имаме пропуски. Така че в това отношение на законодателно равнище тенденцията е към все по-строги санкции и в същото време отсъства възможност за доказването на тези престъпления, което обезмисля самата санкция.
* Органите за контрол имат ли достатъчно правомощия? Сметната палата например проверява само предоставените й документи…
- Не само Сметната палата. По принцип в България има страшно много регулативни органи, които формално съществуват, но не разполагат с необходимия административен капацитет и най-важното, винаги около тях съществуват съмнения за политическа зависимост, което ги прави по-ниско ефективни, намалява общественото доверие в тях и оттам обезмисля съществуването им.
* Индексите на „Трансперънси интернешънъл” отчитат много ниски и дори понижаващи се нива на прозрачност при финансирането на партиите. Законът ли не го изисква от тях, или те не са достатъчно открити да го представят?
- Напротив, законът задължава всички политически партии, например които са се явили на избори, в определен период след края на изборите да депозират своите отчети, в същото време резултатите са други.
* Кое е по-страшно – купуването на отделни политици или на цели партии?
- Зависи от общата стратегии на „купувача”, защото купуването на цели партии е практика, която е изцяло свързана с предизборния процес, особено в последните години. Обратно, купуването на един политик, от когото зависи едно политическо решение може да се окаже и е много по-често фигура именно на политическата корупция между изборите. Защото американското разбиране за политическа корупция е само в предизборния процес, докато европейското е свързано и с практикуването на властта. И в това отношение много трудно е да се каже кое е по-опасно. Абсолютно сигурно е, че и двете са в нарушение на обществения интерес.
* Кое е по-разпространеното в България?
- Засега по-разпространената практика е, ако говорим за подкуп, по отношение на отделни политици. Едва през последните години вече цели политически партии биват използвани като инструменти за реализиране на определена предизборна стратегия, така че като че ли по-разпространена е тази практика все още.
* Как може да бъде ограничено влиянието на „сивия” сектор върху политиката?
- Първо има нужда да бъде подредена цялата система от отношения в които съществува т. нар. „сива икономика”, защото част от средствата в политическата корупция идват именно оттам. Но за мое съжаление през последните години като че ли част от парите идват по линия на трансгранична престъпност, по линия на организирана престъпност, което вече е по-опасно. Просто има прекалено много пари, които се генерират от проституция, от трафик на наркотици, хора. С други думи тези финансови средства вече не са сива, а черна икономика, която според нас започва да оказва влияние върху политическия процес.
* Перат ли се пари по време на кампании?
- Да, имам такива наблюдения. Става дума за формално отчитане на разходи, които реално не са извършени, но които създават представата за това, че някакви средства са били дадени за нещо, по този начин те се изпират в тази класическа схема. Разбира се има и други форми и начини за пране на пари в предизборна кампания, но по-важното и по-лошото е, че тези практики съществуват.
* В какви обеми?
- Много е трудно да се каже. Със сигурност става дума за значителни средства, защото има непрекъснат натиск на пари, които имат нужда от легализация. А една предизборна кампания включва толкова разнопосочни дейности, че е удобна среда за това.
* В тази връзка страда ли от това българската политическа система от криза на легитимността?
- О, да. Кризата на легитимността се задълбочава през последните години в огромна степен, защото всъщност легитимността на политическата система е основана на доверието на гражданите в институциите. Доколкото гражданите смятат че партийната политическа система представлява и отстоява техните интереси, дотолкова имаме основание да говорим за легитимност. Достатъчни са само последните няколко години за да видим колко дълбока е именно кризата на легитимността в политическата система. В момента правителството се подкрепя от по-малко от 15% от пълнолетните български граждани, което означава че практически с подобна обществена подкрепа не може да се управлява. Може да се оцелява във властта, но не и да се управлява. Това ще означава, че каквото и решение да бъде взето, мнозинството от гражданите няма да го приемат, защото го е взело това правителство. В тази ситуация, обикновено нормалната демократична практика – най-сериозното лекарство са изборите. Точно затова има примери от типа на италианската политическа система, в която има един дълъг период на непрекъснати избори, много голяма политическа неустойчивост, правителства от 6-8 месеца до една година. В крайна сметка се оказа някакъв процес, който макар и дълъг и мъчителен даде някакъв резултат по отношение на партийната система в Италия. Очевидно е, че ние по-скоро се ориентираме към подобен модел на южноевропейска политическа система. Същото е минало през Гърция, в Испания имаме подобен дълъг процес на неустойчивост, на сложно политическо развитие, така че очевидно е, че България трябва да премине през собствените си препятствия.
* Но това не се случва. Проблем на обществото ли, на разбиранията ли….
- Съществува разбирането, че властта поне засега ефективно може да противодейства срещу гражданския контрол, насочен срещу нея. Всъщност това не е вярно. Има достатъчно механизми за гражданско действие върху управляващите мнозинства. Големият въпрос е в това, че то няма да се случи едновременно. Хората няма едновременно да поискат собственото си представителство. Това трябва да бъде структурирано като политическа активност и това е огромният дълг на политическите партии в България, тъй като те би трябвало да създадат такава среда. И да гарантират ефективното отстояване на гражданските права.
* Необходим ли ни е закон за лобизма?
- Да. По принцип логиката е такава, че когато една дейност е регулирана и когато има правила за нейното реализиране винаги е по-добре, отколкото ако тя се случва независимо от някакви регулации. От тази гледна точка – да. Но онова за което говорим, политическата корупция, няма пряка връзка с лобизма. Тук не става дума за лобизъм, тук става дума за директно купуване. Лобирането е нещо съвсем различно. То има много дълга практика в американската и в англосаксонската политика. То е прозрачно, то е публично действие, то е свързано с аргументация на една или друга политика. Така че то не е в онзи вид, в който е възникнало в хотелите, където са се провеждали партийните форуми – то оттам идва – от „лоби” на хотела. Защото в лобито е имало възможност политическите застъпници да се срещат с политиците. Много отдавна тази дейност е добре регулирана, прозрачна и ясна.
* Не мога да не попитам и за „темите на деня”. Как ще се развие лидерската сага в СДС?
- В огромна степен това ще зависи дали до петък ще се появят нови кандидатури, кои ще бъдат те, тъй като, поне засега, изглежда че не са се появили част от фигурите, които биха могли да доведат до сериозна промяна в развитието на СДС. Очаквам по-скоро промяна в досегашния им курс на развитие, който беше воден от Пламен Юруков. В каква посока и какви резултати ще даде ми е трудно да преценя, защото наистина зависи от това кой ще бъде начело на СДС.
* Рано е да се правят прогнози за следващия Парламент, но все пак – СДС ще намери ли място в него?
- Има потенциал да има свое представителство. Въпросът е в това, че този потенциал може да остане нереализиран, ако партията не успее да убеди избирателите си, че е в състояние не само да участва в мнозинство, но и да носи необходимата отговорност за това.
* Необходимо ли е обединение в дясно? Нещо като „Коалиция за България вляво”?
- Не. Защото самата „Коалиция за България” е форма на отлагане на истинския проблем в левицата. Ние нямаме модерна левица. Ние нямаме модерно ляво в политическото пространство. Никъде по света социалисти, социалдемократи и комунисти не са заедно. С други думи онова, което бавно и мъчително се развива в десния политически спектър през последните години тепърва предстои вляво.
Те започнаха и тази тежка война, която се води в БСП в момента е само началото на този процес на криза на нормалност, която ще настъпи. Тя беше отлагана много години,у затова ще бъде по-разрушителна и по-трудна за преодоляване.
* Смятат ли, че преди парламентарните избори етническата карта ще бъде размахвана често като вид политически шантаж?
- Не би ми се искало. Това ще означава че не сме успели да решим проблемът, който в момента се вижда най-ясно. Проблемът в това, че отношението към българските турци или към мюсюлманите в България няма нищо общо с отношението към ДПС. ДПС е просто политическа партия, която е мандатоносител и носи отговорност за качеството на управление, следователно като всяка друга политическа партия тя трябва да бъде открита за критика и диалог. Опитът за плътно закачане през последните десетина години на тези две неща е фалшив. Така че ако не сме успели да решим този проблем – да със сигурност.
* Бъдещето на Движение „Напред”? Колегите ви го вкараха вече в Парламента? Според вас, как ще се представи?
- Самата парият лидер на Местните избори е постигнала 120000 гласа, което означава че практически те биха могли наистина да се смятат, че са на границата. Не е нереалистично да се смята, че ако те успеят да мобилизират допълнителна подкрепа, биха могли да участват в следващия парламент. Отново казвам, ако не настъпят промени в законодателството, които да повишат изборния праг.
Във връзка в предстоящите парламентарни избори социологът посъветва присъстващите да не се доверяват отсега на представяните проучвания, които вкарват в бъдещия Парламент само 4 политически партии. От една страна е прекалено рано, в момента хората не мислят за избори и представените сондажи показват само устойчивите нагласи на твърдите електорати. От друга, предстоят промени в Закона за изборите на народни представители, които още не са ясни. Не ясно и кой и в какъв формат ще се яви на самите избори.
Коментари
Публикуване на коментар