Блогът на Георги Бъчваров

Няма второ място като Брансън, бих могъл да кажа след цяло лято, прекарано там. Самите американци си го наричат с любов „столицата на вселената за изпълнения на живо”, а аз се опитах да проверя дали е така. Трудно е да откриеш Брансън на картата. Намира се в щата Мисури, досами границата с Арканзас. Опасан е от живописното езеро Тейбъл рок и полите на платото Озарк. А близостта на Атина, Спарта и Картаген може да ви накара да се зачудите дали ей сега от някъде няма да изскочат Ахил, Агамемнон или пък Ханибал и да се разрази мощна антична война. За щастие сходството на имената се дължи просто на гръцките преселници наоколо. Откриването на пещерата Марвъл кейв слага началото на бурния интерес към Брансън преди повече от 120 години. Процепът към вътрешността й е известен още на индианците, които смятали, че е вход към поздемния свят, защото не знаели колко точно надълбоко стига. Към 1940г вече е добре позната и на всички е известно, че в образувания купол на „входа” на пещерата може да се...

За Канзас сити като че ли не се знае много. Не е сред топ дестинациите за чуждестранни туристи, не е и сред най-големите градове в САЩ. Оказва се обаче че и три дена не стигат да видиш всичко.... Времето си в града прекарвам в дома на Бети и Кайл, родители на американската ми супервайзърка. Днес те са пенсионери, но не се задоволяват само със стоене вкъщи пред телевизора. Кайл дава часове по физкултура в близкото училище, а също и тренира женския им отбор по бейзбол. Бети, също бивша учителка, пък има огромна работилница в приземния етаж на къщата им, където сама прави... кошници. Продава ги основно на съседки и приятелки, като дори собственоръчно е направила каталог, за да улесни търговията си. Печели минимално, колкото да покрие разходите и още долар-два за печалба. Звучи почти като българско семейство. Само че те правят тези неща за удоволствие; биха живели добре и само с парите от пенсиите си. Старците са щастливи родители на три дъщери и един осиновен син – пристигнал на 4 годинки...

Истинският разказ за Чикаго започва навярно в подножието на небостъргача Сиърс. Той е едно от първите неща, които виждаш, влизайки в града, и е толкова известен, че хората го познават дори само по силуета му. При завършването на строежа на кулата през 1973г сградата става най-високата в света, надминавайки височината на Световния търговски център. Днес за сграда с най-голямо разстояние до върха се счита Тайпе 101 в Тайван. Реално погледнато обаче Сиърс все още има етажът на най-голямо разстояние над земята, а върха на антената му (която не е част от архитектурната му конструкция) е най-високата достигната точка изобщо – 527м. Естествено това ще се промени много скоро, защото в Дубай вече привършват строителните работи по сграда, която към този момент е 707м и продължава да расте нагоре. Засега тя не влиза обаче в класацията, защото още не е обитаема. Фоайето на Сиърс ще ви подведе, че е лесна и бърза работа да се качиш до върха й. Няма по-трудно нещо за турист в този град. Необходими с...

В съвременния свят, с всичките тези МР3-плейъри, смартфони, все по-малки преносими компютри и интернет-мрежата, опасала цялата планета, технология е дума, станала част от живота ни и като че ли нищо вече не може да ни учуди. Преди седмица обаче на другия край на планетата приключи петото годишно изложение за хай-тек изобретения, NextFest , проведено тази година в Милениум парк, Чикаго. Самият парк е технологичен остров сред околните небостъргачи и бесния ритъм на един от най-големите градове в света. Зелените площи са разположени върху паркинг с 2000 места, под който пък действа разпределителна гара. Всичкото това на стойност $475млн. и то точно в центъра на града. По-интересното в случая е, че охраната на парка се придвижва в пределите му върху сегуей, модерно превозно средство, състоящо се в платформа на две колела. Движението става чрез навеждане напред, а спирането – с изправяне, назад. В Милениум парк се намира и един от най-популярните паметници в Америка – наричан оригинално “Cl...

Разказ за Чикаго предполага да се започне с най-внушителното нещо в града – Сиърс тауър. Аз обаче ще започна от нещо, не по-малко впечатлително. И това са няколко от стоте хиляди българи, живеещи там. Бай Иван изглежда като типичен балканец. През всичките си черти – от нервното каране на поверената му маршрутка по шест-лентовата магистрала, до грубоватото изтръскване на угарката от цигарата си през прозореца, тукашния манталитет не го е напуснал дори след 9 години прекарани оттатък Океана. Част от амплоато му е и лекото присвиване на очи и моменталното „Ама ти сега за какво си дошъл тука?”, наивно зададено в мига, в който разбира че сме сънародници. Започвам разказа си именно с него – глава на семейство, един от над 100 хил. българи, живеещи наоколо, негласен „лидер” на група нашенци, които се допитват до многогодишния му имигрантски опит всеки път при нужда. Той е и един от първите, когото срещам след кацането си, а, предполагам, така е и за стотиците клиенти на същата хотелска верига...