Блогът на Георги Бъчваров

Истинският разказ за Чикаго започва навярно в подножието на небостъргача Сиърс. Той е едно от първите неща, които виждаш, влизайки в града, и е толкова известен, че хората го познават дори само по силуета му. При завършването на строежа на кулата през 1973г сградата става най-високата в света, надминавайки височината на Световния търговски център. Днес за сграда с най-голямо разстояние до върха се счита Тайпе 101 в Тайван. Реално погледнато обаче Сиърс все още има етажът на най-голямо разстояние над земята, а върха на антената му (която не е част от архитектурната му конструкция) е най-високата достигната точка изобщо – 527м. Естествено това ще се промени много скоро, защото в Дубай вече привършват строителните работи по сграда, която към този момент е 707м и продължава да расте нагоре. Засега тя не влиза обаче в класацията, защото още не е обитаема. Фоайето на Сиърс ще ви подведе, че е лесна и бърза работа да се качиш до върха й. Няма по-трудно нещо за турист в този град. Необходими с...

В съвременния свят, с всичките тези МР3-плейъри, смартфони, все по-малки преносими компютри и интернет-мрежата, опасала цялата планета, технология е дума, станала част от живота ни и като че ли нищо вече не може да ни учуди. Преди седмица обаче на другия край на планетата приключи петото годишно изложение за хай-тек изобретения, NextFest , проведено тази година в Милениум парк, Чикаго. Самият парк е технологичен остров сред околните небостъргачи и бесния ритъм на един от най-големите градове в света. Зелените площи са разположени върху паркинг с 2000 места, под който пък действа разпределителна гара. Всичкото това на стойност $475млн. и то точно в центъра на града. По-интересното в случая е, че охраната на парка се придвижва в пределите му върху сегуей, модерно превозно средство, състоящо се в платформа на две колела. Движението става чрез навеждане напред, а спирането – с изправяне, назад. В Милениум парк се намира и един от най-популярните паметници в Америка – наричан оригинално “Cl...

Разказ за Чикаго предполага да се започне с най-внушителното нещо в града – Сиърс тауър. Аз обаче ще започна от нещо, не по-малко впечатлително. И това са няколко от стоте хиляди българи, живеещи там. Бай Иван изглежда като типичен балканец. През всичките си черти – от нервното каране на поверената му маршрутка по шест-лентовата магистрала, до грубоватото изтръскване на угарката от цигарата си през прозореца, тукашния манталитет не го е напуснал дори след 9 години прекарани оттатък Океана. Част от амплоато му е и лекото присвиване на очи и моменталното „Ама ти сега за какво си дошъл тука?”, наивно зададено в мига, в който разбира че сме сънародници. Започвам разказа си именно с него – глава на семейство, един от над 100 хил. българи, живеещи наоколо, негласен „лидер” на група нашенци, които се допитват до многогодишния му имигрантски опит всеки път при нужда. Той е и един от първите, когото срещам след кацането си, а, предполагам, така е и за стотиците клиенти на същата хотелска верига...