Пропускане към основното съдържание

За умрелия кон

Миналата сряда Гергана Паси припомни чрез в.Труд една мъдрост на шиндианците дакота... Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него.

Но в професионалния живот се опитваме да разработваме често други сценарии за действие...
... снабдяваме се с по-як камшик !!!
... сменяме ездача !!!
... казваме, че винаги сме яздили този кон !!!
... създаваме работна група, за да анализира коня !!!
... посещаваме други места, за да видим как яздят там умрели коне !!!
... повишаваме стандартите за качество за яздене на умрели коне!!!
... създаваме Task-Force, за да съживи коня !!!
... плащаме на хора от чужбина, които уж можели да яздят умрели коне !!!
... включваме обучителен модул, за да се научим да яздим по-добре !!!
... правим сравнение между различни умрели коне !!!
... променяме критериите, които определят кога един кон е умрял !!!
... впрягаме много умрели коне заедно, за да станем по-бързи !!!
... обясняваме: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да го яздим !!!
... правим проучване, за да видим има ли по-добри и по-евтини умрели коне !!!
... обясняваме, че нашият кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне !!!
... създаваме група по качеството, за да се намери приложение на умрелите коне !!!
... откриваме независимо разходно перо за умрели коне !!!
... увеличаваме сферата на отговорност на умрелия кон !!!
... развиваме мотивационни програми за умрели коне !!!
... преструктурираме, за да може една друга област да получи умрелия кон !!!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ветровитият град Чикаго и неговите трудови хора (част 1)

Разказ за Чикаго предполага да се започне с най-внушителното нещо в града – Сиърс тауър. Аз обаче ще започна от нещо, не по-малко впечатлително. И това са няколко от стоте хиляди българи, живеещи там.


Бай Иван изглежда като типичен балканец. През всичките си черти – от нервното каране на поверената му маршрутка по шест-лентовата магистрала, до грубоватото изтръскване на угарката от цигарата си през прозореца, тукашния манталитет не го е напуснал дори след 9 години прекарани оттатък Океана. Част от амплоато му е и лекото присвиване на очи и моменталното „Ама ти сега за какво си дошъл тука?”, наивно зададено в мига, в който разбира че сме сънародници.
Започвам разказа си именно с него – глава на семейство, един от над 100 хил. българи, живеещи наоколо, негласен „лидер” на група нашенци, които се допитват до многогодишния му имигрантски опит всеки път при нужда. Той е и един от първите, когото срещам след кацането си, а, предполагам, така е и за стотиците клиенти на същата хотелска верига.

Едно пътуване до Брюксел...

Речих, че по-добре 100 пъти да видиш, отколкото 1 да прочетеш, затова разказът за Брюксел този път е във визуална форма. Използвах Cooliris visual wall, който се оказа много удачен за такъва цел.

Цялата галерия е тук.

Канзас сити – градът на фонтаните (част 4)

За Канзас сити като че ли не се знае много. Не е сред топ дестинациите за чуждестранни туристи, не е и сред най-големите градове в САЩ. Оказва се обаче че и три дена не стигат да видиш всичко....



Времето си в града прекарвам в дома на Бети и Кайл, родители на американската ми супервайзърка. Днес те са пенсионери, но не се задоволяват само със стоене вкъщи пред телевизора. Кайл дава часове по физкултура в близкото училище, а също и тренира женския им отбор по бейзбол. Бети, също бивша учителка, пък има огромна работилница в приземния етаж на къщата им, където сама прави... кошници. Продава ги основно на съседки и приятелки, като дори собственоръчно е направила каталог, за да улесни търговията си. Печели минимално, колкото да покрие разходите и още долар-два за печалба. Звучи почти като българско семейство. Само че те правят тези неща за удоволствие; биха живели добре и само с парите от пенсиите си.
Старците са щастливи родители на три дъщери и един осиновен син – пристигнал на 4 годинки …